– Кажи амм, коте.

Отварям уста и Борил ми пуска късче от плодовата салата.

– Вкусно ли е?

– Много.

Лежим на спалнята и той се е надвесил подпрян на лакът над мен. Прегръщам го през врата с две ръце:

– Как беше голфа?

– Супер. Двамата бяха големи леваци, но третия си го биваше и стана интересно. Знаеш ли, че Каргуйчето са някъде тук. Този единия е сърбин и въртели нещо с него, той ми каза. Трябва да им звъннем.

– Защо и ние не си направим транспортна фирма?

– Мани ги тия работи. Ти да не мислиш, че нещата са както ги разтяга Каргуйчето? Тоя днеска ми разправя за войната в Сърбия, таман се бил уволнил предната година от казармата и започнала. И той отишъл доброволец, бил в Германия по това време. Воювал от началото до края. И после се захванал с бизнес.

– От „оня“ бизнес?

– Кой ги знае. Ама не е човек с който да се еб*ваш. Иначе е много готино момче, утре ще ви запозная. Приятелката му била журналистка и я извикали по работа и той сега е сам. Кажи амм...

Отварям уста и получавам поредното парченце плод. После получавам и целувка.

Пресягам се и гребвам с пръст от сметаната на салатата, размазвам я по устните му, а той захапва пръста ми.

– Вкусна ли съм?

– Много!

Целувам го и се отпускам на възглавницата:

– Тука има ли яхти под наем?

– Май само скутери. Разходка ли искаш?

– Тоя австриец с когото се запознах на дайвинга¹, мениджъра, днес пак си говорихме и ги поканих на по едно утре вечер. Мислех, да наемем яхта и да се разходим.

– Добре, ще проверя утре какво се дава и ще резервирам. Ама през деня, вечерта сме заети.

– С какво?

– С любов. Я вдигни ръчички, да махнем тая нощничка.

– Бории...

Той ме поглежда лукаво и измъква едно шишенце от нощното шкафче:

– Сваляйте всичко, мадам. Ще правим цял масаж, а нашата фирма е бедна, няма пари за хартиени бикини и хавлийки. Я легни по коремче. Спокойно, тези ще ги сваля аз. La Perla²?! Може ли вече да носиш само от тях, страхотни са!

– Може, само си забравяй по-често кредитната карта на масата.

– За тебе винаги, коте. Я дай ръчичката.

Мммм, ако го бива за нещо, това определено са масажите. Не знам къде се е научил, всеки път ми разказва различна версия, но е по-добър от много професионалисти.

– Какво е това масло?

– Днес една кака ми го продаде за 50 долара. Хубаво ли е?

– Невероятно е! Все едно съм в рая.

– Радвам се, защото всъщност дадох 250 долара.

Обръщам се да го погледна и той прави невинна физиономия:

– Ами в Египет сме, тези ако не разбират от мазила, кой...

– 250 долара, акъл нямаш. Ама пък си е хубаво...

– Нали... Я се обърни на гръбче.

– Ще оплескаме чаршафите.

– Майната им, ще викна да ги сменят. Нали затова се ръсим толкова пари на вечер, да си правим каквото искаме. Искаш ли да ти покажа мъжкия вариант на body to body³...

– Алекс... Ставай, коте. Рибките ти ще избягат...

– Спи ми се, остави ме.

– Добре, ама да знаеш че е 8 и половина.

Изстрелях се от леглото и после замаяно седнах обратно.

– Спокойно, излъгах, седем и половина е.

Докопах една възглавница и я метнах по ухилената му физиономия, наистина много ми се спеше и цялата му бодрост адски ме дразнеше. Борил хвана възглавницата във въздуха и я хвърли обратно на леглото.

– Отивам да пия кафе с момчетата. Да не легнеш пак?

– Няма.

– Сигурна ли си? Ако легнеш, няма да вземеш кетапа и другия път няма да можеш да плуваш с рибките...

– Я се махай!

Той ми се ухили и после ми помаха за довиждане от вратата, а аз станах и се запътих към банята. Карах курс по гмуркане, не ми беше първият, бяха на нива. След този щях да мога да се гмуркам с партньор и без професионалист придружител. Днес щях да го завърша. Преди, когато чуех Египет, винаги си представях пирамидите и пустинята. И наистина първият път когато Борил ме доведе, го видях така. И никак не останах очарована. Беше горещо, имаше тълпи народ, пирамидите изглеждаха много по-зле отколкото на снимките, сфинкса беше очукан и според мен невзрачен, мухите хапеха и по целия път назад вонях ужасно, защото бях сглупила да яздя една изтерзана, изпосталяла камила.

– Не ми харесва – казах на Борил.

– Защото не си видяла Червено Море. Невероятно е, повярвай ми.

И ме заведе в Шарм Ел Шейх. Хотелите ме накараха да си глътна граматиката, а морето...

– Защо не ми каза да изкарам курс по гмуркане в България? - погледнах го обвинително.

– Защото нямаше да ми повярваш, че си струва. А и тук е страхотно място, на което да се научиш. Хайде, следващия път като дойдем, вече ще можем да се гмуркаме само двамата.

На първия ми курс бях заедно с един 65 годишен норвежец, след първото гмуркане в морето, той ми каза:

– Знаете ли, цял живот съм бил рибар. Винаги съм обичал морето и винаги съм се страхувал от него. Норвегия граничи с три морета и Северния ледовит океан и аз съм работил навсякъде. И дори в най-прекрасното време и на най-красивото място, винаги съм усещал водата... не знам как да го обясня, твърда. А тук водата е топла, дружелюбна, всичко е като в детска книжка, цветно, красиво, меко. Разбирате ли ме?

Кимнах, наистина го разбирах. Това море беше различно от нашите, много различно. И безкрайно, невероятно красиво.

Курса ми свършва. Правим си последна обща снимка под водата за спомен и ни дават знак да изплуваме. Борил ме чака на кея с Каргуйчето и още един мъж.

– Айде бе, Бернабе⁴, мъжът ти вече реши че си забегнала с някой египетски фараон. 

Каргуйчето⁵ ми подвиква още докато съм в лодката.

– Щях, ама нали съм си карък, камилата ми умря. Каквото правите вие, що си сам?

Здрависвам се с него и с другия мъж, който явно е сърбинът.

– Жената и щерката отидоха на екскурзия до Света Екатерина, манастира. Мен не ми се ходеше. Що не се обадихте, че ще идвате? Щяхме да дойдем заедно.

Хващам Борил през кръста и намигам на Каргуйчето:

– Направи ми изненада за рождения ден. Да съм видела колко ме обича.

– Абе що му вярваш, чудел се е как да мине по-тънко. Иначе трябва подарък, купон, китки, а пък така една почивка и готово.

– Ами тъй де, колко да се овътрям. Тя на мен за моя ми подари самобръсначка, че съм и бодял – обажда се Борил.

– Ами права си е жената, то хем проклето, хем бодливо, как да те търпи.

Сърбинът ни слуша и се смее.

– Шалим се /шегувам се/ – казва му Каргуйчето.

Той кима.

– Паул... - подвиквам на австриеца, с когото се сприятелихме на курса. – Ела, да те запозная с мъжът ми и приятелите ми – казвам на английски.

Оказва се, че всички освен мен говорят немски, но Паул джентълменски минава на английски, за да участвам и аз в разговора. Жена му е на някаква екскурзия, така че той се запътва заедно с нас към един от откритите барове на хотела. С него трябва да почакаме към половин час, за да ни напишат сертификатите. Мъжете почват да се разправят за някакви си техни работи и аз използвам момента да постна няколко снимки във Фейсбук. Тъй де, няма само другите да се фукат къде са били.

– Я дайте една усмивка – казвам на момчетата.

Те се ухилват, но сърбинът ми прави знак, че не иска да го снимам и аз свалям телефона.

– Дайте, аз ще ви снимам заедно – казва ми. – Аз мразя да се гледам на снимки и затова не се снимам.

Той ни щраква няколко снимки и става време ние с Паул да си вземаме документите.

После се разделяме, ние с Паул и Борил отиваме да се гмуркаме, а сърбина и Каргуйчето на някакво сафари с джипове.

Прекарвам приказен следобед и си правя куп страхотни снимки за спомен. Накрая, колкото и да не ми се иска, трябва да се прибираме. След като си вземаме душ, Борил веднага изчезва на някъде, като ми измърморва под нос някакво обяснение, което въобще не схващам. Но понеже вече е хлопнал входната врата, просто вдигам рамене и се мятам на спалнята. Когато се връща, аз съм полузаспала:

– Къде беше?

– Никъде, спи си.

Събуждам се след около половин час, той си щрака нещо на телефона легнал до мен и аз премятам ръка през корема му:

– Ще ходим ли да вечеряме?

Той си промушва ръката да легна на нея.

– Наспа ли се?

– Ъхъ.

– Викам да направим едно купонче тази вечер, да почерпиш за рождения си ден. Знам, че не искаше, ама не може така. Не е на хубаво и цяла година ще ти върви назад. На, вече ти е тръгнало, замотах се да поръчам тортата и сега ми отказаха. Бях уговорил и една заличка, ама уж нещо объркали и я дали на един руснак, сигурно е платил повече. Ама ще ни дадат маса на терасата, било нещо като отделно сепаре и безплатно шампанско заради гафа, а вместо тортата някакви сладки. Аз вече ги поканих другите, така че кажи да, а?

Целува ме бузата и аз кимам:

– Добре. Покани ли Паул?

– Да, и още едни българи, приятели на Каргуйчето. Шопи са, той е архитект, а тя някакъв чиновник в общината, тази сутрин се запознахме. Симпатични са. И Никола.

– Кой Никола?

– Сърбина.

– А да.

-------------------------------------------------------------------------------------

1 дайвинг - водолазно гмуркане

2 La Perla - марка дамско бельо

3 body to body - тяло в тяло, вид еротичен масаж

4 Бернабе - Паскал Бернабе е френски водолаз, световен рекордьор по дълбочинно гмуркане на отворен цикъл

5 каргуй - Царски орел (Aquila heliaca)