– Какво ще правя, Светле?! Какво ще правя без Алекс? Защо не ми е казала, тя винаги ми казваше такива неща, сега защо не ми е казала? Защо не е казала на никой?

Хванах свекър си за ръката:

– Тя винаги искаше да се оправя с всичко сама. Просто беше такава. Искаше да поеме целия товар, познаваш я. Хайде ела, трябва да тръгваме.

Борил огледа огромния скъпо обзаведен хол:

– Това не е истина, Светле. Не може да е истина. Тя ей сега ще се прибере и ще отвори вратата. Не е истина, че вече я няма!

Погалих го по рамото без да казвам нищо. Нямаше какво да кажа, думите не утешават болката. Не и тази болка.

– Хайде, Бори. Ела.

Поведох го навън към колата. Погледнах го докато се качваше в нея, беше се сгрохал отведнъж. Седнах зад кормилото, обърнах се към него и хванах ръката му:

– Трябва да се държиш, заради Дари.

Борил не каза нищо. Гледаше някъде напред с празен поглед.

Седяхме в колата пред моргата и видях да се задават Иван и Кристиан. Борил също ги видя:

– Тоя пък какво прави тука?!

Той излезе ядосан от колата и аз слязох след него. Насочи пръст към Иван:

– Махай се!

Иван само го изгледа и нищо не каза. Честно казано изглеждаше много по-зле от Борил. Кристиан махна с ръка:

– Защо викаш? Бяха приятели с мама, защо да не е тук?

Борил не му обърна внимание и се обърна пак към Иван:

– Казах разкарай се, да не те разкарам аз!

Иван пак не каза нищо, но Кристиан се ядоса:

– Я не му викай, той има право да е тука, а ти не. Мама умря заради тебе! Ако не беше ти още да я жива, цял живот само я тормозеше.

Борил се вбеси до крайност:

– Аз ли съм я тормозил?! Цял живот бършеше твоя задник. На 40 си и още те хранеше, некадърно лайно такова.

Кристиан сви ръце в юмруци и Иван хвана ръката му:

– Недей, Криси. Остави го, не си струва.

– Не ви ли е неудобно, мама още не е изстинала, а вие се карате. Какво искате, да се сбиете пред моргата ли? Искате Дари да научи, че брат и баща и са се сбили на смъртта на майка и ли? - двамата ме изгледаха и аз се обърнах към Борил – Не правете приказки на хората, мама не би искала това. Нито би искала вие тримата да се карате точно днес. Уважете и паметта. Ако чичо Иван го няма на погребението или се чуе че вие с Криси се карате, всички ще се занимават само с това и ще ни дъвчат с години. Никой не е виновен за смъртта на мама, просто се случи, така че не си казвайте неща, които не мислите.

Борил помълча малко и после се обърна към Иван:

– Можеш да дойдеш на погребението, но сега нямаш работа тук. Махай се!

Аз погледнах Иван:

– Моля ти се, иди с Криси до летището да посрещнете Дари. Не искам той да е сам. Ние ще се оправим тук.

Той кимна:

– Добре.

Те тръгнаха и аз хванах Борил над лакътя:

– Хайде, Бори.

Той направи няколко крачки мълчаливо и после ме погледна:

– Никога не съм я тормозил, правех всичко за нея.

– Стига, Бори. На Кристиан просто му е тежко и говори без да мисли. Сега трябва да се държите заедно заради Дари, тя е на 15 и на нея ще и е най-тежко и и оставате само вие с Криси. Не се карайте пред нея.

Той направи пак 2,3 крачки мълчаливо и после кимна:

– Няма, права си. Галя и Ани кога ще пристигнат?

Погледнах го учудено:

– Не знам, аз не съм говорила с тях. Обадих се само на теб и Криси.

Мама беше получила втори инсулт докато пътувала към работа и починала на място и шофьора и се обади първо на мен.

Борил ме изгледа:

– Кристиан дали им се е обадил?

– Не знам, обади се на леля Мира, но на тях... Ще го питам.

Позвъних на Криси:

– Галя знаят ли?

– Не знам, аз не съм им звънял. Борил не им ли се е обадил?

– Не.

Затворих и погледнах Борил:

– Не знаят.

– По дяволите, ако няма полети няма да сварят за погребението – той си извади телефона, но не набираше.

– Какво има?

Погледна ме безпомощно:

– На кого да се обадя? Галя ще се разстрои и...

– На майка и. Тя ще и каже.

Той помълча и после ми подаде телефона:

– Обади се ти. Не мога.

– Добре.

Набрах и Надя вдигна:

– Да не е умрял някой вълк, че ми се обаждаш?

– Здравей, Светла се обажда, на Кристиан. Алекс почина тази сутрин и...

Надя замълча и после промълви:

– Господи... Какво е станало?

– Получила е инсулт в колата. Ще кажеш ли на Ани и Галя? Още не знаем кога ще е погребението, но сигурно вдругиден.

– Борил къде е?

– Тук е – подадох му телефона, но той поклати отрицателно глава и аз казах на Надя – мръднал е на някъде, не го виждам. - затворих и го погледнах – Искаше да те чуе.

– Не ми се приказва, хайде да приключваме тук. Не искам параклис, искам да си е във вкъщи.

– Ще дойдат много хора, по-удобно ще е в параклис.

Той поклати глава:

– Искам си я вкъщи.

– Добре, както кажеш.