– Епилирал си се? С кола маска? Не вярвам. Мъжете сте страхливи.

Борил ме изгледа възмутено:

– Да бе, страхливи. Тогава що вие не ходите на война, а ние, а? Я гледай като не вярваш... - той си придърпа стола до моя и си извади телефона. Показа ми една снимка – Така, ето това косматото в средата е бате ти Борко на 18 години, това е една седмица преди да ида войник. Този отляво се казваше Димо, той го убиха след няколко години, забърка се там в едни мутренски истории. Другия е Стефан, той избяга в Щатите и бачкаше тираджия, сега бачка за мене там разни работи. Той много ми е помагал през годините, колкото пари ми е давал на заем... Ние бяхме неразделни тримата от първи клас, големи приятели. Колкото бели сме правили, бедна ти е фантазията.

Погледнах трите момчета прегърнати на ръба на един басейн щастливо усмихнати, трудно ми беше да си представя Борил като това момченце на снимката. И да, наистина беше много космат, все едно беше с пуловер. Той превъртя друга снимка:

– Така... Бате ти Борко на клетвата.

Усмихнах му се:

– Бил си готин войник.

Той ми намигна:

– Много. Мойта така ми върза. - превъртя друга снимка – Ето я, Надя се казва. Тука сме на изписването на Ани. Пред родилния дом сме снимани.

Погледнах снимката:

– Бил си с анцунг на изписването на дъщеря си?!

Борил се засмя:

– Не е обикновен анцунг, шушлеков е. Бях по последна улична мода тогава. Я виж какъв златен ланец имам само.

Изгледах го:

– Прилича на верига за куче.

Той сви рамене:

– Може и това да е било. Един мангал ме излъга, че е позлатен и ми взе сума ти пари, а той се обели на втория ден, бил напръскан с боя. После колкото го търсих тоя да го наритам, ама не можах да го намеря. Обаче я ме виж тука, това е след година, две като купих първото си предприятие. В кабинета ми е правена.

Млад мъж в скъп костюм седеше на кафяв кожен диван с кръстосани крака, в ръката си държеше запалена пура, а на масата пред него имаше кристална чаша с уиски. Зад гърба му се виждаше част от някаква картина, май гола жена нарисувана в гръб. Плъзнах пръст по екрана на телефона му и върнах предната снимка. Гледах момчето с шушлековия анцунг с цветове на паун, после гледах мъжа в скъпия костюм, после пак момчето... Накрая вдигнах очи към Борил:

– Да, определено знаеш какво е промяна.

Той ми намигна:

– Здравите ками могат всичко, ние с тебе сме такива. На колко години си?

Усмихнах му се:

– Ако аз ти кажа, ти ще ми кажеш ли?

Наистина се чудех. И двамата с Алекс бяха седели толкова при козметиците, че беше много трудно да се каже.

Борил ми се ухили:

– Аз попитах първи.

Засмях се:

– Аз пък съм жена, ама от мене да мине. На 23 съм.

Той ми намигна:

– И аз съм горе-долу на толкова – после посочи снимката си с костюма - тука. Знаеш ли какво направих като останах сам първия ден в тоя кабинет, разтанцувах се в средата на стаята, толкова ми беше кеф. Не съм го разправял на никой това. - погледна ме в очите - Наистина много ти се ядосах в бутика.

Усмихнах се:

– Разбрах.

Борил направи физиономия:

– Не исках така, исках да те зарадвам. Гледам колко ти е трудно, с Бори, с това да угаждаш на всички, с парчетата дето ти прави Кристиан. – изгледах го и той направи жест с ръка – Знаем си стоката, ясни са ми нещата. Исках да ти направя подарък, малко да се разсееш, пък то накрая и с мен се натовари. После като зацепих какво си мислиш ми идваше сам да си вкарам един. Викам си, абе простак, ей къде е София, закарай го момичето там, пък ей я и Виена, един час е със самолета, щяхме да идем сутринта и да се върнем следобеда, никой нищо нямаше да разбере. Той Бори манджата му като е с него всичко му е наред. А аз идиота тука в нашия мол, да пълним устите на клюкарите. Че фанах да ти избирам и дрехите, асъл си изглеждаше като... Абе голям идиот съм, ама мама вече ме родила, кво да ме прайш. - намигна ми - Ей туй заслужавам...

Показа ми една снимка, беше коленичил на някаква поляна, а главата му беше на един дръвник и младо момиче беше опряло истинска брадва във врата му. И двамата се смееха.

Усмихнах се:

– Е, чак толкова. При второ провинение това.

Той се разсмя:

– Късметлия съм с тебе. Добричка си. - загледа се в телефона си и после пак ми намигна – Искаш ли да ти покажа Алекс пияна? Голям майтап е.

Поклатих отрицателно глава:

– Не.

Той обаче вече беше пуснал клипа:

– Гледай, ще се разтушваш като те ядоса. Само няма да и казваш, че ще ме утрепе. На язовира сме тука с приятели.

Наведох се към телефона. Алекс и още двама мъже танцуваха на някаква поляна, вероятно двор на някаква вила и се кефеха на някаква техно песен, в която се пееше че героя иска да го начука на хилядолетието¹. Погледнах Борил:

– Хубаво танцуват. На кой е песента?

Борил направи незаинтересована физиономия:

– Не знам, на някакъв чекиджия. Аз не слушам такива. Гледай, то смешното е сега.

Песента свърши и който снимаше обърна телефона към къщата. Имаше барбекю с дълга маса и няколко мъже и жени седяха около нея. Всички изглеждаха бая пияни. Единият мъж държеше китара, изсвири няколко акорда и около масата се разсмяха и взеха да се обръщат към едната жена. Борил ми я посочи:

– Тази е съдия, а тоя дето свири с китарата беше шеф на полицията, сега е в министерството, то това преди няколко години е снимано. На неговата вила сме. Гледай, голям майтап е. Чакай да превъртя малко, на интересното направо. Той превъртя малко клипа и го пусна пак. Алекс беше прегърнала съдийката през раменете и пееше под акомпанимента на китарата. Заслушах се в текста и се засмях невярващо, после зяпнах Борил и той ми намигна. Песента не беше просто цинична, беше супер вулгарна. Не беше чалга, ама чалгата само можеше да и диша праха по цинизми. Имаше две женски партии, така че и съдийката запя, а после с Алекс запяха в дует. Погледнах пак Борил, а той ми се ухили, наистина се кефеше на записа. На клипа компанията се бъзикаше и пригласяше на певиците, а накрая имаше и мъжка част и мъжете на масата запяха хорово. Личеше че не им за пръв път и бая пъти са я пели. Голям майтап беше да ги гледаш. Стари хора да се лигавят, голям смях. Единият от мъжете мина зад Алекс и съдийката и ги прегърна през кръста доста здраво и Борил, който седеше през няколко стола му свирна:

– Ей, пехотата, обърка жените бе.

Другият се засмя:

– Тия чужди бе, по-сладки. Земи мой...

Борил спря клипа:

– Лигавим се нататък, пиянски глупости. Е, така представяше ли си я свекърва си?

Усмихнах се:

– Пее много хубаво, не я бях чувала.
Той се засмя:

– Така е, само не и казвай коя песен си я чувала да пее, че ще ме закове на стената. Тя много държи да пази поведение пред вас. Децата да не разберели. Абе викам кви деца, те дърти магарета вече и колко повече такива работи от нас са правили. - той ме погледна – Тъй де?

Усмихнах се:

– Не знам.

Той ми намигна:

– Абе, не знаеш ти... И ти си една лисица... А, я виж тука познаваш ли някоя от тия мацки?

Пет жени по бански лежаха на палубата на една яхта и пиеха някакви коктейли. Бяха навътре в морето и наоколо се виждаше само вода. Камерата обикаляше в кръг и показа Криси и Борил, които се качваха по една стълбичка от водата, явно бяха плували. После хвана някакъв мъж и лицето на момчето, което снимаше. Борил кимна към телефона:

– Тоя дето снима беше гадже на Ани, македонец. Те много години ходиха. Възрастния е Алексей, сегашния на Надя, руснак е. А момиченцето беше някаква приятелка на Криско. Обаче убий ме, не си спомням къде е снимано това, не съм и писал. Ние на много места сме ходили в тоя състав. И двамата с Алексей имаме капитански и жените и децата сме ги научили, като не наемаш екипаж излиза изгодно и не ти се мотат чужди хора. Ето тука сме в Гърция – той ми показа друга снимка на яхта – тука в сме в Румъния, и това е в Румъния, това къде е... с Пешо сме..., сигурно в Гърция пак, кат не пиша така е. Това е до Балчик, с една компания съм сам, че Дари беше бебе. Тука се гмуркаме с Алекс. И тука, и тука. Тука тя е с един швед, артист, той на много места е идвал да се гмуркаме заедно... Това е в Червено море. Това е в Турция някъде...

Гледах снимките, десетки запечатани моменти от места, за които аз само бях чела. Яхти, острови, тропически риби като от детско анимационно филмче, безгрижни хора. Кристиан никога не ми беше разказвал, че живее по такъв начин.

– Тая познаваш ли я?

Снимката беше сравнително скорошна. Борил лежеше по бански на шезлонга на басейна на някакъв скъп хотел в чужбина, а до него беше приседнало много красиво младо момиче, прегръщаше го през врата и го целуваше по бузата. Двамата знаеха, че ги снимат и снимката бе направена така, че да си личи, че са гаджета. Погледнах го учудено:

– Това манекенката ли е? Сани Иванова?

Той кимна:

– Да, беше ми гадже по едно време. Алекс... абе бяха я прихванали лудите и реши че иска да скъсаме и хукна за Германия там след един. Тя Дари не беше родена още. Големи изпълнения ми направи тогава... Че и накрая отиде да вика на всички, че аз съм виновен. Както и да е, минало-бешело. И аз направо не знаех на кой свят съм, Сани пък си имаше някакви нейни проблеми и... - Борил ме погледна – Абе първо си плакахме на рамото, после станахме гаджета. Тука сме в Лас Вегас. Искала да иде там, ами викам като искаш отиваме, аз съм лесен, жената каже ли и аз я водя. Едвам и изкарах виза, ама накрая успях. - той започна да ми показва поредица от снимки - Тука сме в казиното, голяма радост беше, ама хич не и вървеше. Тука бях наел една лимузина. Това е апартамента дето бяхме. Тука... вечеряме някъде... ааа, в някакъв прехвален гурме ресторант бяхме, ако щеш вярвай ама за тия две хапки в чинията платих 500 долара. Тука сме пак с нея, ама това е във Венеция вече. Тука... в Дубай е това. Това е апартамента в хотела, това някъде из хотела, морето им, някакви забулени съм снимал... Тука... опсс, айде карай, ти я видя вече.

Погледнах снимката, лежеше на една спалня по гръб само по слипове и протягаше ръце към жената, която го снимаше да отиде при него. Борил ми се усмихна:

– Това е в едно хотелче в Драгалевци, на един приятел е. Много готино местенце, малко хотелче, тихо, спокойно, страхотна гледка. В тоя апартамент дето е снимката вътре си има сауна и джакузи. Голям кеф.

– В самия апартамент?

– Да.

Направих учудена физиономия:

– Не знаех, че има такива апартаменти, не и в България.

Борил се засмя снизходително:

– Всякакви има. Това е хубаво, че е тука близичко и е дискретно. Има си черно стълбище, от долу, от един заден вход и направо до вратата на апартамента, никой не те вижда с кого си. Малко е стръмно, но ако те носи гаджето на конче, става.

Подсмихнах се и Борил ми намигна:

– Алекс беше женена като се запознахме и голямо криене падна в началото докато се разведе. В колкото „командировки“ ходи, здраве да е. Шефа и работеше за мене и

тя се научи, два дена на работа, три, четири дена „командировка“ с мене. Накрая наистина се чудех нейния що за мухльо е, че и се връзва. После като го видях... Абе... Да знайш, това жените нямате мозък понякога. Тъп, прост, калпав, самогъзник, тя го хранеше, тя го обличаше, а той се държеше с нея като с парцал и хич и не му пукаше с кой спи жена му, стига парите да стигат до него и тя го обичала. За к'во се обича такъв, кажи ми?

Усмихнах се:

– Човек не си заповядва на сърцето.

Той направи пак презрителна физиономия:

– Остай ги ти тия лапешки приказки. Да ти кажа ли аз що жените седите с мухльовците? Щото не сте видели какво е да си с истински мъж и колко е хубаво и затова се примирявате.

Вдигнах рамене:

– Може. Не съм експерт по темата.

Борил се подсмихна, наведе се пак към телефона и ми показа друга снимка:

– Тука сме в Париж с нея, това е панорамния ресторант на Айфеловата кула... Тука сме в Египет, на пирамидите, май гаджета бяхме още. Тука сме на Малдивите... Тука... това е в Тайланд. - той се засмя – Аз съм единствения глупак дето отиде на почивка в Тайланд с жена си, едвам си измолих да ме пусне на няколко масажа. Тука сме на един круиз, Доминикана и Антилските острови. Много беше хубаво. Тука... а, това е Черна гора. То съм си писал, ама кой да прочете.

Изгледах го:

– На колко места сте ходили?

Той сви рамене:

– Не знам, много. Тя преди да се съберем Алекс не беше ходила почти никъде, май само в Турция и Унгария командировки. Това на почивка в чужбина, не знаеше такова нещо. Тя и в България не беше ходила на почивка. Добре че имаше по някоя командировка или банкет от работата, та да види някое място, тя ми го е казвала.

Усмихнах се:

– И с тебе обиколи света?

Борил ми намигна:

– Ами тъй е, с един мъж виждаш само ядове, с друг виждаш света. Жените си избирате. Чакай че забравих, нали почнахме от епилацията. Видя какво пуловерче съм си имал, я виж сега...

Беше дошъл с костюм, но си беше сложил сакото на облегалката на стола и седеше по риза. Започна да се разкопчава, и аз вдигнах ръка да го спра:

– Вярвам ти.

Той ми се усмихна:

– Спокойно, няма да правя пълен стрийптиз... Гледай...

Дръпна си с драматичен жест ризата сякаш ще го разстрелвам и аз погледнах гърдите му:

– Лазерна епилация? Боли ли?

– Като обикновената, търпи се. Пипни.

Докоснах го леко с показалеца си:

– Добре изглежда.

– Алекс ме накара. Родих се да ти кажа. Толкоз години бръснене, коламаски, ужас. И на гърба не можех да се стигна сам, все на козметици... Голям дерт ми беше. Отървах се, навсякъде ги махнах. Сега бръснача играе само по двете глави, лесна работа. Набора не дадох да го оплешивяват, викам ще вземете да го повредите, кво ше правя без него. Обаче сега като се съблека на плажа и веднага ми се лепва някой педерунгел. Колкото съм наритал... Ти тоя на Калина виждала ли си го, знаеш ли нещо, име, как изглежда, къде работи?

– Калина каза, че работи в един сервиз по пътя за хлебозавода. Били няколко сервиза там, но не знам в кой точно. Симеон се казва, ето го.

Показах му една снимка, бях го снимала след кафето. Борил погледа снимката и после се обърна към мене:

– Прати ми снимката и до утре е история, забрави го. И оттук нататък каквото и да стане, просто идваш и ми казваш. Става ли?

Беше ми хванал ръката и потупваше с двете ни ръце коляното си в някакъв негов си такт.

Кимнах:

– Да.

Той поклати глава:

– Не така. Другото да искам, истинското.

Усмихнах се:

– Добре.

– А така. Какво екзотично нещо искаш да опиташ?

Свих рамене:

– Не знам, не се сещам. А и момента не е много подходящ за екзотика.

– Вярно, изключих че кърмиш. Лед можеш ли да правиш?

Засмях се:

– Аз не, но хладилника сигурно може.

Борил ми се усмихна:

– Добре, сложи леда, а обяда ще е от мене, ще дойда към един да идем на разходка, ако с Бори искате де. Сега ще ходя, че имам работа, мерси за кафето. Тоя на Калина до утре ще е история, няма да се пукаш.

Тръгна си и аз отидох да оправям Бори. Пред очите ми беше поредицата от снимки, как някои хора можеха да си живеят така, а други като мен да не са видели нищо хубаво от живота...

1 Scooter - Fuck The Millenium