- Аз не си гледам детето, защото веднъж съм излязла, а ти си баща за пример, защото идваш да го виждаш веднъж на две седмици, така ли, Кристиане?!

Кристиан ме погледна ядосан.

– Веднъж?! Ти въобще не се прибираш при него. Интересува те само с кого да се изчукаш, пет пари не даваш за детето.

Изгледах го вбесена и му посочих вратата, карахме се прави в средата на новия ми хол:

– Махай се от къщата ми и повече не искам да те виждам.

Той махна с ръка към стаята:

– Къщата ти?! Ти нямаш къща, всичко тук е мое. Ти се махай.

– Твое? И кога точно го купи? Ти едни памперси не си купил на сина си.

– А ти купила ли си? Роди това дете само, за да стигнеш до парите ми и сега дори не искаш да го гледаш. Ползваш го като карта за банкомат да ти давам пари, а ти да ходиш да се чукаш с който ти падне. Като искаш да се чукаш, ходи да те издържа с който спиш и се махай от къщата ми. Аз няма да храня курва.

Наведох се към него:

– Първо ми купи къща и тогава ми казвай да се махам от нея.

Кристиан ми направи физиономия:

– А тази с чии е пари е купена според теб?

– Ами с моите.

Двамата се обърнахме едновременно към вратата. Борил стоеше подпрян на касата и посочи на Кристиан с палец навън:

– Махай се, както учтиво те помолиха.

Кристиан се обърна и ме погледна толкова... не точно презрително, по-скоро като човек, който е предаден. Въздъхнах:

– Остави ни насаме, чичо Бори. Моля те.

Борил погледна Кристиан в очите:

– Ти си бил голям отворко бе, „моите пари, моята къща“. Аз да взема ли да те гоня от твоя апартамент, защото и той е купен с моите пари, а? И не само той, и гащите на задника ти аз съм ги платил, че и хартията дето си бършеш задника. Наяла се въшката и се качила на чело, тоя лаф чувал ли си го? Или използваш, че момичето ти мълчи и реши да се правиш на големия мъжкар? Като си толкова отворен искаш ли да ти спра парите дето ми цицаш и да почнеш да се оправяш сам, а?

– Чичо Бори...

Борил ме погледна:

– Щом искаш, тръгвам си. У вас сме, ти решаваш. - после се обърна към Кристиан – Ако я обидиш още веднъж, ще те наритам като куче. Да те видя колко отворен ще си тогава.

Кристиан си отвори устата да му отговори нещо, но размисли и си премълча. Борил излезе и аз отидох да го изпратя. На вратата той се наведе към ухото ми:

– Искаш ли да го разкарам или да остана долу?

Поклатих глава:

– Не, всичко е наред, просто се караме за нещо.

Борил ме гледаше в очите:

– Сигурна ли си, че не искаш да остана?

Усмихнах му се:

– Всичко е наред, тръгвай.

Борил се почуди още малко, но в крайна сметка сви рамене и си тръгна.

Върнах се в стаята и Кристиан се обърна към мене вбесен:

– Сега с него ли се чукаш? Казвах на мама, че си боклук, но тя не ми повярва. За пари си готова на всичко, нали? Колко ти плаща, няма да е много, малко си старичка за него. Или му даваш да прави работи, дето другите не му дават, а?

Махнах с ръка:

– Наистина не ми е ясно как от жена като майка ти може да се пръкне олигофрен като теб. Сигурно са те сменили в родилния дом. И за твое сведение, не, не спя с Борил. И си мери малко приказките. Сега се махай или ще се обадя на майка ти и ще и кажа какви ми ги приказваш.

Обърнах се, излязох от стаята и отидох да видя Бори, той спеше в детската. Постоях малко при него и накрая реших, че Кристиан се е разкарал и тръгнах да излизам. В коридора подуших цигарен дим, по дяволите още беше тука. Отворих вратата на кухнята:

– Навсякъде смърди.

Той бутна цигарата под аспиратора, беше се подпрял на кухненския плот:

– Повече няма да излизаш по клубове и ще кажеш на Борил да не идва без мама.

– А бурка да си сложа ли?

Кристиан ме погледна в очите:

– Знаеш, че мога да те разкарам, когато искам, нали?

Приближих се на крачка от него:

– Но всъщност не искаш да ме разкарваш, нали? Защото с никоя друга не е както с мене.

Той се пресегна, хвана ме за косата и я нави около юмрука. Дръпна главата ми назад:

– Борил защо те защитава така, ако не спиш с него?

Насмях се:

– Ако спях, както те чу да ме обиждаш, щеше да ти счупи главата и да те зарови в някое дере. Така че си късметлия, че не спя с него. Според клюките е пратил при Свети Петър поне един заради майка ти.

Наистина се говореше така, според мълвата Алекс зарязала Борил, защото той хлътнал по някаква новоизлюпена двайсетгодишна звезда еднодневка от някакво реалити и връзката им станала публично известна. Заминала за Германия, постояла малко, после се върнала, забила най-големия враг на Борил и го накарала да и направи бизнес, с който станала пряк конкурент на бизнеса на Борил. Тука версиите се раздвояваха, според едната всичко с късането и с Борил било постановка, за да може да стане любовница на Драшев и с Борил да могат да го убият и да му вземат бизнеса. А според другата Алекс се вбесила на Драшев, че не иска да се разведе и да се ожени за нея, върнала се при Борил, убедила го да убие Драшев и после Борил с помощта на друг неин стар любовник, руски или сръбски мафиот превзел бизнеса на Драшев. На мен Алекс далеч не ми изглеждаше като жената вамп, нито като някой способен да планира убийство и въобще и двете версии ми звучаха като сюжет от сапунка, но беше факт че Драшев беше мъртъв и те бяха отнели бизнеса от семейството му. Кали преди моториста се оказа, че е ходила с един известен адвокат, приятел на майката на нейна съученичка и той и ги беше разправял тия работи.

Кристиан направи презрителна физиономия:

– Това пък що за глупости са? Завиждат им за парите и се чудят каква простотия да измислят за мама и Борил. Ти какво, мечтаеш си някой мъж да убие друг заради теб ли?

– Ако си ти убитият, когато ме обиждаш, да.

Той се наведе на сантиметри от лицето ми:

– Не ми харесва да се натискаш с разни мъже.

Усмихнах му се:

– Стига, Криси. Откога си ревнив?

Кристиан замълча. Мдаа, беше станал ревнив откакто взеха да ме харесват мъже като него. Дръпнах си главата:

– Друг път внимавай със скандалите, не искам и майка ти да ни чуе както Борил.

– Друг път заключвай вратата и никой няма да ни чуе.

Бях я заключила, но не смятах да го осветлявам по въпроса. Виж с Борил щяхме да имаме нов дълъг разговор как се идва на гости. Не му беше за първи път да си влиза сам.

Кристиан погледна през прозореца, виждаше се планината и после към мен:

– Обърка всичко с тая бременност. После намеси и мама и... А можеше всичко да е толкова хубаво, ти обърка всичко.

Отстъпих назад:

– Той ти е син, Криси. Ако ми беше казал навреме, че презерватива се е скъсал и бях изпила хапчето веднага, него нямаше да го има. Разкажи на някой, че си ми казал чак на другия ден, за да не се прибираме от излета и да не си разваляш кефа и никой мъж няма да ти повярва. И двамата не искахме деца, ти си този който обърка живота и на двама ни и на детето.

Кристиан направи физиономия:

– Трябваше просто да го махнеш. Един аборт, какво толкова щеше да стане?

Въздъхнах:

– Наистина си олигофрен.

Той се наведе към мене:

– Ако спиш с Борил, ще те убия, честно.

Хванах го за фанелата и го дръпнах към мен, за да стигна ухото му, беше доста по-висок от мен и после му прошепнах:

– Ти и той в леглото и аз да гледам, ще ти хареса ли?

Кристиан се дръпна:

– По дяволите, Светле. Това е отврат.

Усмихнах се невинно:

– Питам само.

Кристиан направи пак погнусена физиономия и аз се разсмях. Той ме погледна в очите:

– Сериозно ли си го представи това?

Изгледах го:

– Ти нормален ли си? Викам на майка ти мамо, мислиш ли че си представям секс с мъжа и? Все едно да си представям баща си.

– Тогава защо го каза?

– За да ти покажа какъв кретен си. Аз и Борил, нещо по извратено можеш ли да измислиш?

– Ами прекалено мил е с тебе.

– Всички са мили с мене, освен тебе.

Кристиан помълча малко и после си извади телефона и ми показа снимка на един мъж на някакъв плаж:

– Навива ме за среща на живо. Където кажа. Работи като мениджър на висока позиция в голяма компания в Германия. Женен е и има две деца. Крие се. Наистина беше изключително предпазлив в чата в началото.

Свих рамене:

– Ами срещнете се, изглежда готин. Щом е дискретен, какво те притеснява?

– Ела.

Прегърна ме през гърба и аз се отпуснах назад на ръцете му. Често правехме така. Горе долу толкова често колкото и скандалите. Погледна ме в очите:

– Не искам без теб, искам да дойдеш и ти. Казах му, на него много му хареса. Ще отидем в някой курорт навън, той предложи Испания, но може да е навсякъде. Ще останем няколко дни, да се опознаем с него и да се отпуснем. Ако не ни допадне, ще го разкарам.

– Сигурен ли си, че е този за който се представя?

– Да, проверих го в нета. Ще ти покажа визитката му в компанията. Обаче се наложи и аз да му покажа моята. И той се притеснява. Показах му и твоя снимка, оная от басейна. Казах му, че имаме и дете.

– Защо си му разправял такива работи?

Кристиан сви рамене:

– Той е нормален. Говорим си за много работи. Завижда ми за теб, че знаеш и че и на теб ти харесва. Той не смеел да каже нищо на жена си.

– Правил ли е такива неща?

– Не точно. Плащал от време на време като ходел в чужбина, но каза че не му харесвало. Искал да е нормално, да е с хора като него. Хайде да ви запозная в чата. Той говори приличен английски, може да си говорите и без мен и като решиш да се разберем за почивката.

– Защо не отидеш сам?

Той направи физиономия:

– Без тебе е много педалска история. Хайде, само ще гледаш, ако не искаш друго. Той е съгласен както кажем. Казах му и за другите неща, не си бил мислил за такива, но искал да опита.

Замълчах и Кристиан ме разлюля леко в ръцете си:

– Е?

– Заведи ни утре на разходка с Борислав в София и ще си помисля.

Кристиан направи многострадална физиономия:

– Светле...

Хванах се за ръцете му и се изправих:

– Това е условието да си помисля. Ако се държиш добре, може и да те огрее, от теб зависи. И не искам в Испания, искам на някое супер екзотично място и искам фейсбука ти пълен със снимки от почивката ни.

– Светле...

Намигнах му:

– Направи каквото искам и ще получиш най-невероятната почивка в живота си.

Той ме гледаше:

– Няма да се оженя за тебе. Казах ти го още преди.

Усмихнах му се:

– Спокойно, вече не искам да се женим – вярно си беше, бях си променила мнението. – Просто искам да се изфукам къде съм ходила. Майка ти ще идва след час, ще останеш ли да я изчакаш?

Кристиан си запали поредната цигара:

– Не, изпушвам си цигарата и си тръгвам, ти и мама на едно място ми идвате в повече. Още ми пили на главата, че съм те заплашвал. Как можа да и го кажеш, знаеше че нищо няма да ти направя.

Направих физиономия:

– Всъщност не знаех. Заплахите ти си звучаха напълно реално.

Кристиан ме изгледа възмутено:

– Да бе, и ме изкара изрод пред майка ми.

Сложих си ръцете на кръста му:

– Остани да излезем с Бори на разходка като се събуди и ще и кажа, че си най-доброто момченце, което се е раждало. После може да ме запознаеш с немеца и да видим ще се получи ли.

– Изнудваш ли ме?

Хванах го за слабините и стиснах силно:

– Да. Оплакваш ли се?

Той ме притисна към себе си:

– Хайде в спалнята.

– Не, майка ти ще идва, казах ти.

Кристиан ме погледна:

– Те какво се влачат през пет минути тука ту единия, ту другия. И защо поне не идват заедно? Колкото пъти дойда и някой от тях е тука.

Замълчах си. И на мен ми беше писнало, но нищо не можех да направя. Понякога имах чувството, че ако живеехме в една къща по-малко щях да ги виждам. Да не говорим Алекс колко често ми оставяше Дари вечер. Тя беше заета, Борил вечно беше някъде да пие и Дари се оказваше при мен. Дали на мене ми беше лесно да се оправям сама с тригодишно безкрайно палаво дете и осем месечно бебе си беше мой проблем. Обичах Дари, но моя кривчо си ми стигаше да ми къса нервите. Само който е преживявал тричасово безкрайно приспиване на две проклети деца докато едва си държи очите отворени от умора може да ме разбере.

Ръката ми още беше на слабините на Кристиан и той се размърда да го галя:

– Ще се обадя на мама да вземе Борислав тая вечер, а ние с теб ще идем у нас. Какво ще кажеш?

Разкопчах му дънките и си бутнах ръката в слиповете му:

– Няма да стане. Майка ти ще ходи някъде довечера и Дари ще спи тука.

Кристиан ми намигна:

– Ще стане, стига да искаш.

Погалих го както знаех, че харесва:

– Ще излезем с Бори на разходка като се събуди, после ще убедиш майка си да го вземе и ще се забавляваме. Ще се обадя на Кали да спи у гаджето си, а след това ще ме заведеш на клуб.

Той ми направи физиономия:

– Не може ли без клуба, имам среща довечера.

Усмихнах му се:

– Убедена съм, че тя ще преживее факта, че си излязъл с мене. Кажи и, че така съм ти опростила издръжката и ще и купиш пръстен с парите.

Кристиан ме гледаше и се чудеше и аз подкрепих аргументите си с малко ръчни действия. Той въздъхна:

– Винаги ме изнудваш.

Усмихнах му се чаровно и се наведох към ухото му:

– Колкото повече си мисля, толкова по-добра ми се вижда идеята за почивката с немеца.

Той въздъхна още веднъж:

– Добре, на твойто да е. Съгласен съм.

Дръпнах се от него и той ме изгледа възмутено:

– Сега на средата ли ще ме оставиш?

– Няма да те барам докато приказваш с майка си, извратено е.

Кристиан въздъхна още веднъж многострадално и си хвана телефона. Алекс обаче му отказа и след като Кристиан и помрънка му каза, че ще вземе гледачка на децата, защото не може да не отиде на срещата си. Аз не бях много съгласна с идеята за бавачката и Кристиан като ми видя физиономията захапа пак майка си:

– По дяволите мамо, моля те просто за една вечер. Една вечер! Колко пъти съм го правил?

Алекс не се трогна:

– Какъв точно ти е проблема Криси, казах ти че ще го взема. Към осем трябва да изляза, ще викна бавачка да ги гледа с Дари докато се върна и готово, вие си ходете където искате, той ще спи при мене. Светла ще си го вземе сутринта.

– Знаеш, че Светла не иска непозната жена да и гледа детето вече.

Алекс въздъхна:

– И аз не искам, Криси, но не мога да се клонирам. Срещата ми е важна и не мога да я отложа, баба ти не може да се оправи с двете деца, нито ми е удобно да моля леля ти Мира. Явно и Калина я няма, щом Светла не и е оставила Бори. Ще викна бавачка и ще гледам да се прибера възможно най-бързо, повече не мога да направя. Искам, но не мога.

Изведнъж ми дожаля за Алекс, звучеше толкова уморено и не знам, някак отчаяно, не я бях чувала така. Може просто пред Криси да се държеше така както се чувстваше, а пред мен да се пазеше, не знам. Тя не ме виждаше, бях зад телефона и Криси и беше казал, че ме няма. Криси и се усмихна:

– Добре мамо, ще измислим нещо, не се притеснявай. Хайде, ще говоря със Светла като си дойде и ще ти звънна пак.

Казват, че ако искаш мъж да те обича, трябва да си го родиш. Сетих се за това, докато гледах как Кристиан се усмихва на майка си в екрана на телефона. Пред мене тя винаги взимаше моята страна и с него се държеше строго или полуиронично и много често го овикваше, а той и се цупеше. В началото си мислех, че това са истинските им отношения, после прозрях че е поза заради мен. Кристиан имаше навик да я прегръща през раменете и да си допира главата до нейната. Правеше го много често и без повод, особено като си мислеше, че са насаме. Седяха така и си говореха. Това бяха истинските им отношения. Понякога съчувствах на Кристиан, Алекс беше много труден човек на моменти и като всички властни хора очакваше подчинение и от близките си. Не го правеше нарочно, просто мисля че отдавна смяташе само своето мнение за меродавно за много неща и в огромна степен контролираше живота на Криси и го караше да живее по нейните правила. Не че точно аз бях човека, който да се оплаква от това де. Усмихнах му се, вярно че беше голямо говедо през повечето време, но истината беше че си го харесвах, майка му също.

– Обади и се и и кажи, да вземе Бори до осем и после да ги доведе с Дари, ще ги гледам. Но ти ще ми дължиш едно ходене на клуб.

Кристиан се наведе и ме целуна по бузата:

– Обещавам, Пухчо.

Изпадна в прекрасно настроение и аз му погледах цъфтящата физиономия:

– Разходката с Бори обаче остава.

Кристиан помръкна и аз изпитах злорадство, тъй де, няма само на мене да ми е кофти. Наистина ми се излизаше тая вечер. Проблема с бавачките обаче беше сериозен.