– Тати, тати...

Носех Бори на гърдите си с лице към мен и той гледаше през рамото ми към някой зад нас. Потупах го разсеяно по гърба:

– Не е тати. Тати го няма, мама. Това е друг чичо.

Бяха направили нов търговски център и се мотаех да разглеждам след работа, не ми се прибираше, а времето навън беше лошо. Държах една закачалка с дънки, да ги огледам и Бори посочи пак с ръчичка някъде зад мен:

– Тати...

Обърнах се да видя в кой толкова се припознава и за моя огромна изненада видях Кристиан с бърза крачка да се изнася от магазина.

– Кристиане!

Той се обърна безкрайно неохотно. Двамата с една жена държаха за ръцете едно момченце на около 6 годинки и сега Кристиан пусна ръката на детето.

– Значи си безкрайно зает и затова не можеш да дойдеш да видиш сина си вече три седмици, така ли?!

Бях наистина бясна и говорех доста високо, жената погледна въпросително Кристиан коя съм и той кимна кимна към мен и и направи физиономия:

– Бившата ми...

Кифлата се подсмихна и ме изгледа презрително, не и обърнах внимание, исках да го удуша Кристиан:

– Защо не дойде днес?!

Той направи примирителен жест с ръце:

– Не викай. Ще дойда утре, ок? Днес бях зает, случайно ми отпадна среща. Ще дойда утре следобяд.

Бори протягаше ръчички към него и повтаряше:

– Тати...

Посегнах да му го подам, но той се дръпна:

– Трябва да тръгвам, бързам. Ще дойда утре.

Жената се усмихна самодоволно и на мен ми прекипя и се завъртях към нея:

– Доволна ли си? Сега си помисли, ако тоя плазмодий до тебе не си иска собственото дете, точно колко време ще гледа чуждо копеле. И гледай да ти порасне пенис, защото иначе трудно ще задържиш педераст за дълго, а той е такъв. Няма да стане само с пенис колана, колкото и да се стараеш.

Тя ме изгледа, а Кристиан целият почервеня и жилите на врата му се издуха. Прегърнах Бори, обърнах се и си тръгнах. Бори мрънкаше за баща си и аз го погалих по гърба:

– Това не беше тати, мама. Не беше тати. Не беше.

Как можах да направя дете от най-голямото влечуго на тоя свят... Боже, дано поне вкусовете към педерастията не се наследяваха...

Отидох направо в офиса на Алекс. Работното време беше свършило, но тя рядко си тръгваше толкова рано и шанса да я няма беше малък. Охраната ми каза, че е още тук и аз се качих на четвъртия етаж където беше офиса и. Нямаше хора никъде на етажа, Алекс не поощряваше извънредния труд на работното място, казваше че навремето е изгърмяла с някакво дело за неплатени извънредни часове и оттогава 5 минути след работното време не искаше да вижда никой в сградата. Бутнах вратата на приемната на секретарката и, беше заключена, но аз имах карта и си отворих. Натиснах дръжката на вратата на кабинета без да почукам, още бях много ядосана и просто изключих за учтивостта:

– Искам си...

Направих една крачка през прага и се стъписах на място. Алекс лежеше по гръб на дивана с глава на страничната облегалка и кръстосани крака вдигнати на облегалката за гърба, а Иван седеше до нея. Беше си подпрял главата с ръка, подпряна на облегалката и беше седнал на една страна с един крак свит под себе си, за да вижда Алекс и нещо си приказваха. Осветлението беше на минимум, звучеше тиха музика, някакви стари рок балади, а на масата имаше чаши и кутии с храна. Знаех колко близки приятели са, но това... точно в момента никак не изглеждаше да са само приятели. Краката и почти опираха рамото му, а едната му ръка беше на коляното му и можех да се обзаложа, че я е дръпнал от глзена на Алекс като изтропах с вратата, крачола на дънките и беше бутнат нагоре...

Двамата ме изгледаха изненадано и аз направих много сконфузена физиономия:

– Извинявайте, аз...

В тоя момент Дари изпълзя изпод бюрото на майка си и се хвърли да ме прегръща и да ме дърпа към бюрото:

– Ела да ти покажа какво имам...

Алекс, която беше тръгнала да се надига като изтропа вратата се отпусна пак в същата поза:

– Влизай, Светле. Мене ме схвана гърба и затова лежа така. Ела, баба.

Тя протегна ръце към Бори и аз го сложих до нея на дивана, той се изкатери на корема и и се опита да я оскубе. Алекс му хвана ръчичката и ме погледна:

– Станало ли е нещо?

Погледнах Иван, после нея и поклатих глава:

– Не. Исках да говорим за нещо, но не е спешно. Ще мина утре. Съжалявам, че нахълтах така.

– Ела де... - Дари продължаваше да ме дърпа и аз отидох да видя какво иска да ми покаже.

Наведох се под бюрото и се подсмихнах, много хитро. Бюрото беше масивно дървено от старите и пространството за краката беше превърнато в спалня за кукли с всички екстри, легла, столове, шкафове, имаше дори таблет за телевизор и вървеше някаква анимация. Отпред бюрото беше затворено с плътна дъска до земята и Дари нямаше как да вижда майка си и Иван на дивана. На Алекс определено не и липсваше креативност при справяне с проблемите, дори и беше дошло на ума куклите да са интерактивни, че да плачат ако Дари ги зареже за дълго. Похвалих Дари, оправих роклята на едната кукла и се изправих, Алекс ми се усмихваше. Бори точно в тоя момент се опита да скочи от дивана и тя го подаде на Иван:

– Хайде, чичо Иване, вземи да видиш как ще е като станеш дядо.

Иван прегърна Бори и той му се ухили. Гледах ги, това дете отиваше у всеки и на всички се смееше и ги прегръщаше. Честно, направо завиждах на майките със срамежливи деца, поне си личи, че детето те обича. На Бори му беше все там дали аз го гушкам или някой друг. Иван се усмихна на Алекс:

– Хубаво изглежда да си дядо.

Тя му намигна:

– Много е хубаво, има само едно лошо нещо, ще трябва да спиш с баба. В тоя ред на мисли, случайно да знаеш моя дядо къде е?

Гледаше мен и аз я погледнах учудено:

– В Тетевен е, още два дни.

– Два какво означава, в четвъртък или в петък ще си дойде?

Уаауу, явно фазата мъж и жена да не си говорят още продължаваше. Борил ми се оплакваше, че преди поне се карали и се сдобрявали, а напоследък Алекс просто спряла да го отразява напълно и въобще не му говорела, нито се интересувала от него. Дотам, че и солта да и поискал, не му я подавала. Явно нещата още бяха така.

– В петък. Към обяд вероятно.

Тя погледна Иван:

– Значи ще трябва да се оправям сама с Валев. Страхотно.

Иван се наведе и пусна Бори на земята, беше взел да се дърпа. Той се запъти към Дари под бюрото и Иван се обърна към Алекс:

– Обади му се.

Алекс се изправи и седна нормално:

– Няма смисъл, ще ми каже че ще дойде и няма да дойде. На Светлето и казва истината, лъже само когато разбере, че го търсиш за работа. Ще си дойде в петък за мача, нали?

Аз кимнах и тя погледна пак Иван:

– Това е, на човека живота му е безкраен купон, който си има ядове да си се оправя, той е зает само да си гледа кефа.

Иван ми хвърли един поглед и не каза нищо. Аз се наведох да видя Бори къде се е сврял:

– Ще тръгваме...

Алекс махна към Бори:

– Остави го, свободна съм тая вечер. Чакаме един разговор и после се прибирам. Той ял ли е?

– Да, но...

Алекс ми се усмихна:

– Остави го, ще се гледаме.

Борислав избра точно тоя момент да нададе див боен вик и Иван стреснато подскочи. Аз погледнах Алекс:

– По-добре да го взема...

Тя поклати отрицателно глава и протегна ръце към Бори:

– Ела баба да кажеш на чичо Иван какъв си ти. Ти си зулуски вожд и това ти е бойния вик, нали?

Бори кимна ентусиазирано и нададе нов вик на педя от ухото на Иван. Дари реши да не остава по-назад и изкрещя и тя. Алекс намигна на Иван:

– Свиква се, нали?

Той се засмя:

– Горките ви комшии.

Дари се набута между коленете му и опря ръце на корема му:

– Искам мече.

Иван я погледна хитро:

– Колко е 3 по 5?

– 15.

Дари отговори без да се замисля и Иван погледна изненадано Алекс, тя кимна към мен:

– Вече ги знаем, Светлето я научи. А и вече сме големи, станахме на четири години. Колко е 9 по 8 мама?

Тоя път Дари се замисли малко:

– 72?

Иван и кимна утвърдително:

– Да, браво. Заслужи си бисквитка.

Измъкна зад гърба си някакви меки бисквити с форма на мече, доста големи и подаде една на Дари:

– Заповядай. Какво ще ми кажеш?

– Благодаря.

– Моля.

– Дай и на Бори мама.

Дари погледна майка си, ръбна от бисквитата и после отиде до Бори, който се опитваше да се изкатери по дивана и му навря бисквитата в устата да отхапе и той. Иван ги гледаше:

– Има още, да му дам цяла?

Алекс поклати отрицателно глава:

– Не, да знаят че трябва да си делят. Един ден може да е само една. Тръгвай, Светле. Ние ще се оправим.

Вечерта като не можех да заспя се замислих за думите на Алекс „да знаят, че трябва да си делят“. Тя не делеше Дари и Бори, гледаше ги абсолютно еднакво, Борил също впрочем. Дари беше две години и два месеца по-голяма от Бори и ако нещата останеха така те щяха да пораснат като брат и сестра и да си делят всичко. А това всичко включваше и голям бизнес. Въпроса обаче беше, защо тази вечер нито Алекс, нито Иван се притесниха, че ги хванах. Това не беше нормално, и двамата бяха дискретни хора и демонстрираха, че държат на морала и браковете си. Въобще не беше нормално и всичко имаше само едно възможно обяснение, което никак, ама никак не ми харесваше.