5 янв. 2018 г., 20:26

Виенско кафе 3/ 22 

  Проза » Повести и романы
2179 8 8
9 мин за четене
– Тати, тати...
Носех Бори на гърдите си с лице към мен и той гледаше през рамото ми към някой зад нас. Потупах го разсеяно по гърба:
– Не е тати. Тати го няма, мама. Това е друг чичо.
Бяха направили нов търговски център и се мотаех да разглеждам след работа, не ми се прибираше, а времето навън беше лошо. Държах една закачалка с дънки, да ги огледам и Бори посочи пак с ръчичка някъде зад мен:
– Тати...
Обърнах се да видя в кой толкова се припознава и за моя огромна изненада видях Кристиан с бърза крачка да се изнася от магазина.
– Кристиане!
Той се обърна безкрайно неохотно. Двамата с една жена държаха за ръцете едно момченце на около 6 годинки и сега Кристиан пусна ръката на детето.
– Значи си безкрайно зает и затова не можеш да дойдеш да видиш сина си вече три седмици, така ли?!
Бях наистина бясна и говорех доста високо, жената погледна въпросително Кристиан коя съм и той кимна кимна към мен и и направи физиономия:
– Бившата ми...
Кифлата се подсмихна и ме изгледа презрително, не и о ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Elder Все права защищены

Предложения
: ??:??