JamaleZ (Красимир Василев)
3 7
27 nov 2007, 22:28

Викът 

  Prosa » Otros
1251 0 2
                          Викът
Навън се е спуснала смразяваща мъгла, вятърът свири из клоните, все едно
душите на мъртвите са излезли от гробовете си и се гаврят с някой...
Едно дете се беше изгубило в гората, вече беше премръзнало и изплашено до смърт, вятърът прегръщаше тялото му, реки от сълзи се стичаха по лицето му... Родителите му го търсеха, крещяха името му, но вятърът сякаш отнасяше виковете... Момиченцето вече беше изгубило надежда, но в един момент то чу глас да вика "ела, не се страхувай, следвай гласа ми..."
То пое по пътя на гласа, вървеше бавно и несигурно, а гласът беше толкова зловещ и пронизващ сетивата, но момиченцето, незнайно защо, му се довери. То изчезна в далечината и повече така и не го откриха... Някои казваха, че духът му още броди из гората и търси пътя за вкъщи...

© Красимир Василев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Поздрави!Знаеш ли,че гората от фолклорна гледна точка символизира духовните и физическите изпитания,които трябва да премине всяко дете,за да стане пълноправен член на обществото,за да се утвърди като личност.Аз смятам,че твойто дете не е изгубено завинаги.Някой де то ще се върне...
  • Браво, добро начало! И все пак се надявам да имаш и позитивни разкази
Propuestas
: ??:??