Викът
Викът
Навън се е спуснала смразяваща мъгла, вятърът свири из клоните, все едно
душите на мъртвите са излезли от гробовете си и се гаврят с някой...
Едно дете се беше изгубило в гората, вече беше премръзнало и изплашено до смърт, вятърът прегръщаше тялото му, реки от сълзи се стичаха по лицето му... Родителите му го търсеха, крещяха името му, но вятърът сякаш отнасяше виковете... Момиченцето вече беше изгубило надежда, но в един момент то чу глас да вика "ела, не се страхувай, следвай гласа ми..."
То пое по пътя на гласа, вървеше бавно и несигурно, а гласът беше толкова зловещ и пронизващ сетивата, но момиченцето, незнайно защо, му се довери. То изчезна в далечината и повече така и не го откриха... Някои казваха, че духът му още броди из гората и търси пътя за вкъщи...
Навън се е спуснала смразяваща мъгла, вятърът свири из клоните, все едно
душите на мъртвите са излезли от гробовете си и се гаврят с някой...
Едно дете се беше изгубило в гората, вече беше премръзнало и изплашено до смърт, вятърът прегръщаше тялото му, реки от сълзи се стичаха по лицето му... Родителите му го търсеха, крещяха името му, но вятърът сякаш отнасяше виковете... Момиченцето вече беше изгубило надежда, но в един момент то чу глас да вика "ела, не се страхувай, следвай гласа ми..."
То пое по пътя на гласа, вървеше бавно и несигурно, а гласът беше толкова зловещ и пронизващ сетивата, но момиченцето, незнайно защо, му се довери. То изчезна в далечината и повече така и не го откриха... Някои казваха, че духът му още броди из гората и търси пътя за вкъщи...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Василев Всички права запазени
