Докато шофираше по улиците на познатия град, сърцето му беше изпълнено с трепет, който беше и сладък, и болезнен. Беше си забранил да се чувства по този начин преди доста много време, но днес, щом се събуди с първите лъчи на слънцето, сякаш обвивката, с която беше притискал това чувство години наред, просто се скъса. Беше очаквал това да случи някой ден, но не подозираше, че ще го залее като огромна вълна и няма да му остави избор.
Тялото му управляваше автомобила, а умът му беше някъде другаде. Рееше из спомените за спокойното минало, което той разруши. Вината беше като отрова, която се движеше из вените му. Не го убиваше, но му причиняваше твърде много болка. Когато забеляза накъде се е отправил, вече нямаше как да се върне. Искаше да се оправдае, но вътрешно знаеше, че това е мястото, където иска да отиде точно сега. Беше твърде тихо и тягостно, но тук нямаше кой да го съди. Знаеше, че и той ще бъде тук един ден.
Отби колата до магазина за цветя и купи огромен букет лилави цветя и с ...