25 feb 2008, 22:42

Винаги ще те обичам

  Prosa » Relatos
1.2K 0 2
2 мин за четене
 

 

   Преди да умре, едно момиче казало на любимия си „Обичам те... не позволявай на тази любов да умре... защото ще се върна " Момчето погледнало към гаснещата девойка и без да се замисля, се заклело във вечна любов... Когато любим човек си отиде от този свят, ние не вярваме, че може да се върне и затова продължаваме напред. Но за една истинска любов нищо не е невъзможно...

  

   Полунощ е... изведнъж стана светло като ден, но само за миг. От небето се спусна ангел. По лицето й все още се виждаха следи от изсъхнали  сълзи. Устните й трепереха, тресеше се от студа, който галеше тялото й под бялата дреха.

    С търсещи очи тя гледаше града, над който се спускаше, сякаш  се надяваше да види някой. Когато стъпи на земята, светлината около нея угасна. Щом усети студенината под босите, тръгна в тъмнината, постепенно ходенето се превърна в тичане. Тичаше толкова бързо, че дишането й спираше от хладния въздух.

     Изведнъж се чу силна гръмотевица и от небето започнаха да се сипят едри капки дъжд, но тя не спираше. Само луната осветяваше  пътя й, градът беше пуст и тих. Чуваше се звука от падащите капки.

      Движеше се като сянка в нощта, цялата мокра. Тичаше все по-бързо, но изведнъж  се препъна в нещо. Краката й се огънаха, тялото й политна надолу и косите й се разпиляха по мократа земя. Лежа така няколко секунди и се изправи на крака. Изтича зад един ъгъл и застана пред голяма, мрачна сграда. На лицето й имаше усмивка. Погледна нагоре за миг и влезе. Започна да изкачва стръмните стълби и сякаш зловещата тъмнина не я плашеше. Колкото по нагоре се качваше, толкова повече бързаше.

    Спря пред една врата. Гърдите й се мърдаха енергично от учестеното дишане, краката  й трепереха от умора, но усмивката не слизаше от лицето й. Бутна вратата и влезе в стаята в края на коридора, а в нея имаше легло,  на което спеше мъж. Това беше той - човекът, заради който се беше отказала да  бъде ангел и се върна, както му беше обещала. Нямаше търпение да прекарат нощта заедно. Когато се приближи да го целуне, цялото й тяло се вцепени и тя замръзна на място. До него се очерта прекрасно изваяно женско тяло. Дълги кестеняви коси се бяха разпилели по гърдите на любимия й. Двете голи тела сякаш се допълваха в мрака. Помежду им тя откри любов и топлина. Прегръдките, в които спеше непознатото момиче, вече бяха чужди, но й липсваха толкова много, че си спомни как и тя заспиваше в тях преди. Не сдържа сълзите си и изтича на балкона, а навън сякаш никога не беше валяло.  Погледна с разплакани очи към небето и извика: „- Защо ме забрави? Нима Любовта му умря с мен?" Не получи отговор. Наведе се над парапета и полетя надолу. Тишината беше нарушена от силен писък...

  На сутринта, на мястото, на което беше паднала, имаше само една снимка на момче, на която пишеше „Винаги ще те обичам"

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Перла Тайна е Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Съгласна съм с Нел, Любовта обича, тя не изисква нищо, нищичко (поне за мен е така).
    Много ми хареса описателната част как бяга...да, наистина много ми хареса!!!
  • Интересен замисъл.
    Не съм съгласна обаче... любовта не е скъпоценен предмет, Тя е състояние на духа, а ангелите... ангелите пазят чисти душите ни.
    Така мисля аз.
    Има упрек, който не мога да приема за Любов.

Selección del editor

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...