Преди да умре, едно момиче казало на любимия си „Обичам те... не позволявай на тази любов да умре... защото ще се върна " Момчето погледнало към гаснещата девойка и без да се замисля, се заклело във вечна любов... Когато любим човек си отиде от този свят, ние не вярваме, че може да се върне и затова продължаваме напред. Но за една истинска любов нищо не е невъзможно...

   Полунощ е... изведнъж стана светло като ден, но само за миг. От небето се спусна ангел. По лицето й все още се виждаха следи от изсъхнали  сълзи. Устните й трепереха, тресеше се от студа, който галеше тялото й под бялата дреха.

    С търсещи очи тя гледаше града, над който се спускаше, сякаш  се надяваше да види някой. Когато стъпи на земята, светлината около нея угасна. Щом усети студенината под босите, тръгна в тъмнината, постепенно ходенето се превърна в тичане. Тичаше толкова бързо, че дишането й спираше от хладния въздух.

     Изведнъж се чу силна гръмотевица и от небето започнаха да се сипят едри капки дъжд, но тя не спираше. Само луната осветяваше  пътя й, градът беше пуст и тих. Чуваше се звука от падащите капки.

      Движеше се като сянка в нощта, цялата мокра. Тичаше все по-бързо, но изведнъж  се препъна в нещо. Краката й се огънаха, тялото й политна надолу и косите й се разпиляха по мократа земя. Лежа така няколко секунди и се изправи на крака. Изтича зад един ъгъл и застана пред голяма, мрачна сграда. На лицето й имаше усмивка. Погледна нагоре за миг и влезе. Започна да изкачва стръмните стълби и сякаш зловещата тъмнина не я плашеше. Колкото по нагоре се качваше, толкова повече бързаше.

    Спря пред една врата. Гърдите й се мърдаха енергично от учестеното дишане, краката  й трепереха от умора, но усмивката не слизаше от лицето й. Бутна вратата и влезе в стаята в края на коридора, а в нея имаше легло,  на което спеше мъж. Това беше той - човекът, заради който се беше отказала да  бъде ангел и се върна, както му беше обещала. Нямаше търпение да прекарат нощта заедно. Когато се приближи да го целуне, цялото й тяло се вцепени и тя замръзна на място. До него се очерта прекрасно изваяно женско тяло. Дълги кестеняви коси се бяха разпилели по гърдите на любимия й. Двете голи тела сякаш се допълваха в мрака. Помежду им тя откри любов и топлина. Прегръдките, в които спеше непознатото момиче, вече бяха чужди, но й липсваха толкова много, че си спомни как и тя заспиваше в тях преди. Не сдържа сълзите си и изтича на балкона, а навън сякаш никога не беше валяло.  Погледна с разплакани очи към небето и извика: „- Защо ме забрави? Нима Любовта му умря с мен?" Не получи отговор. Наведе се над парапета и полетя надолу. Тишината беше нарушена от силен писък...

  На сутринта, на мястото, на което беше паднала, имаше само една снимка на момче, на която пишеше „Винаги ще те обичам"