"- Какво направих, какво направих!- вайкаше се технолога Пейчев.- Как можах да объркам крановете!? Не трябваше да пия! Утре ще ме уволнят! Сомелиерът ще дойде и партидата ще отиде по дяволите. Двадесет тона вино, вместо за Германия, ще отиде купаж второ качество на нашият пазар и вместо дванадесет евро бутилката ще паднем на две евро. Това са загуби и аз ще бъда уволнен, което ще е най- малкото, защото може и да ме съдят и за щети.

Как можах да смеся първокачествено Шардоне с Мискет!? Трагедия! Каквото и да е утре съм на гилотината. Заспивам, каквото било ,било, не може да се оправи. "- помисли си Пейчев и се завъртя на една страна в леглото си, угаси нощната лампа и затвори очи.Беше изморен от напрежението от деня и заспа.

Сомилиер Иванова, имаше опит и беше изградила име в бранша. Сетивата и улавяха и най - фините нюанси на плодовите жилки във ферментиралия гроздов сок. Собственика на шатото Ценев, беше бесен. Искаше първо да свали една кожа от гърба на Пейчев, да го овъргаля в сол и после да го уволни. Беше сключил договор с Немците използвайки слабите си връзки с посолството ни в Германия. Конкуренцията беше силна в лицето на Франция и Италия и само доброто име на България в сектора му осигури контракта. Очакваше да чуе присъдата от експерта. 

- Фин нюанс на малина, с нотки на ябълков мус и балансиран финал с привкус на слива. Трета категория, клас среден. - произнесе се вещото лице.

- Ще мине ли на Немския пазар за купаж? - попита Ценев.

- Много вероятно, но в нисък клас.

- Тоест, каква ще е цената?

- В диапазона на четири до шест евро на бутилка.

- Ужас, та това е три пъти под очакваното. Тази година ще е изгубена!

Две седмици по късно на служебната поща се получи Имейл:

----

Хер Ценев, 

Искам да ви благодаря за изисканото вино, което ни изпратихте. Цената е нищожна с качеството което предлагате. Цена от дванадесет евро е приемлива за купажа, който получихме, но ние сме готови да платиме двойно в случай, че ни доставите допълнително двадесет тона от същата реколта.

Сърдечни поздрави!

хер Бауман

----

- Женя! - извика Ценев към секретарката си, след като прочете Имейла. Извикай Пейчев! Къде е той?

- В градината, нали го направихте градинар.

- Да дойде, да дойде веднага му кажи!

- Разбира се , веднага ще му предам.

Час по късно Пейчев се държеше за главата седнал в креслото в офиса на шатото, а Ценев го разпитваше:

- Че си пил, пил си, че си спал, спал си, ама колко време държа крана отворен, ще ми кажеш ли?

- Не мога да си спомня. - отвърна Пейчев

- Слушай сега, ако не беше зет на братовчедка ми, отдавна да те бях изхвърлил. Как да повторим партидата, какво да им пиша на швабите - "Няма"! и ние на кого ще продаваме, на арабите ли? Опитай се да си спомниш!

- Ами около час, два ли, не мога да си спомня точно. 

- Не, така няма да стане работата, как да задържим пазара, кажи ми как?

Няколко дни по късно в кината поща на хер Бауман се получи Имейл със следното съдържание:

---

Хер Бауман, 

искрено се радвам, че нашето вино Ви е харесало. По слънчевите склонове на Стара планина растат чудесни сортове грозде. За съжаление, тази година добивът от сорта Шардоне, беше слаб и да задоволим потребностите на пазара с купаж от бели сортове вина в същия порядък би била трудна задача, затова бих ви компенсирал с превъзходно розе, от сортове първо качество, на разумни цени. 

Сърдечни поздрави!

Хер Ценев

---