„Тук, където всичко отвръща поглед от мен, аз не мога да отвърна поглед от нищо.”
Елена Алексиева ("Човекът от другата стая")
Събуди се прав в стаята, защото няколко ярки звезди блестяха в прозореца и му говореха. Тогава осъзна, че изобщо не е заспивал, но то беше така отдавна - вероятно винаги - и блясъкът на тези звезди рисуваше кошмари от будните сънища. Много често нещо му се губеше - вероятно цяла вечност - някакви призраци витаеха в тишината и объркваха представите му за време и място, но после всичко стихваше и над смълчаните поля прелитаха сенките на множество черни птици. Откакто се появи тази светлина в дните и нощите, сънят непрекъснато бягаше от очите му и палитрата ставаше все по-наситено жълта, сякаш пространствата се възпламеняваха, но тези пламъци горяха вътре в собствените му преизподни заедно с непрекъснатия хленч на вятъра по покривите и комините, където всички демони и сатани си бяха направили аудиенция. Пожарите бяха огромни и странни - гореше цялото небе, обърнато ...