18+
Висят ти топките
Трети час си смуча кафето в кварталното капанче и мързелувам. Какво друго да правя в тая жега? Постепенно в главата ми се оформя една мисъл - дали да не сменя поредното блудкаво кафе с една топла и толкова блудкава бира, когато я забелязвам.
Седи сама на пейката отсреща и си стиска коленете. Сякаш иска да скрие нещо между тях. Изглежда като изоставено куче, което се оглежда плахо, страхувайки се някой да не го ритне. Не знам точно какво, но нещо в нея ме привлича въпреки поизоставения ѝ вид и немитата коса. Сядам до нея , като внимавам да не я изплаша. Не искам да избяга, затова ѝ се усмихвам с най-невинната усмивка на тоя свят.
- Миришат ти зъбите.
- Така е, а ти от кога не си мила косата си? - това я накара да се замисли, което се познава по напрегнатия ѝ поглед, насочен нагоре.
- Не помня, може да е минала седмица. Защо?
- Защото моите зъби така си миришат откакто бях в прогимназията. Друг кусур намираш ли ми?
- Да, ама няма да ти го кажа - обръща се настрани, н ...