Висят ти топките

18+

Висят ти топките

Трети час си смуча кафето в кварталното капанче и мързелувам. Какво друго да правя в тая жега? Постепенно в главата ми се оформя една мисъл - дали да не сменя поредното блудкаво кафе с една топла и толкова блудкава бира, когато я забелязвам.

Седи сама на пейката отсреща и си стиска коленете. Сякаш иска да скрие нещо между тях. Изглежда като изоставено куче, което се оглежда плахо, страхувайки се някой да не го ритне. Не знам точно какво, но нещо в нея ме привлича въпреки поизоставения ѝ вид и немитата коса. Сядам до нея , като внимавам да не я изплаша. Не искам да избяга, затова ѝ се усмихвам с най-невинната усмивка на тоя свят.

- Миришат ти зъбите.

- Така е, а ти от кога не си мила косата си? - това я накара да се замисли, което се познава по напрегнатия ѝ поглед, насочен нагоре.

- Не помня, може да е минала седмица. Защо?

- Защото моите зъби така си миришат откакто бях в прогимназията. Друг кусур намираш ли ми?

- Да, ама няма да ти го кажа - обръща се настрани, но не можа да скрие леката си усмивка.

- Ще понеса всичко, давай направо.

- И няма да ми се разсърдиш? - въпросът беше искрен.

- Кучето не се сърди когато го ритнат. Ръмжи и хапе. И понеже двата ми останали зъба са се разклатили опасно, обещавам, че няма да те захапя.

- Висят ти топките.

- Те са като народната власт - клатят се, висят, но никога не падат. Поне съм ги измил тая сутрин – зачаках да видя реакцията ѝ с надежда за някакво лирично продължение, за малко топлина и съчувствие, или поне за едно бързо излизване на косматите ми топки…

- Печелиш – каза с някаква странна тъга. Топлите нотки в гласа ѝ ме накараха да мечтая – значи топките ти са по-чисти от косата ми. Затова ли си ги показал?

- Не те карам да ги гледаш – сега е мой ред да притисна коленете си едно до друго, но осъзнавам, че с това едва ли ще прикрия провисналите ми тестикули, чийто торбички с годините се удължиха до олимпийски размери – искаш ли да закърпиш дънките ми. Така де, та да прикрият тия грозни, рошави и нахални топки, а?

- Аз нямам нищо против, нека си висят. На мене ми харесват. И останалото ли е толкова дълго?

Сега е момента да забележа игривите цветни петна в бистрите ѝ ириси, обрамчени с най-големите и чисто бели очни ябълки. И всичката тая прелест ме гледа изпод дълги и извити мигли, които ме карат да забравя сплъстената ѝ коса.

- Да ти го покажа ли?

- Е, не тук – извръща пак бистрия си поглед, сякаш си говорим за некосената градинка и кърлежите в нея.

- Твоя воля. Живея наблизо, имам бира и не бързам за никъде – изпъвам се като бръснарски каиш на пейката, без да ми пука, че птичка се изцвъка на рамото ми. Седим така няколко минути и се радваме на живота. Тя, на това, че някой я заговори, а аз че все още съм достатъчно самоуверен, за да предложа секс. Или поне един сносен минет, каквото дойде.  Тя вади салфетка и избърсва изцвъканото, като така още повече го замазва. Аз небрежно я погалвам по омазаната коса.

Две крастави кучета сме, които им е хубаво, пощят се пред всички и скоро ще се излижат.  Тя спира да си стиска краката, аз също вадя на показ къпаните си топки сякаш винаги сме се познавали и не се притесняваме от недостатъците си.

- Спомена за бира. Да минем през пазара за картофи, имаш ли олио?