Пътуването във времето е много сложен и скъпоструващ процес, разработван стотици години на гърба на данъкоплатци-мъченици.

Първото, което трябва да се направи е: трудов договор. Без доказан стаж и осигуровки, забравяме да пътуваме до, когато и да било.

Второ: да се извадят Свидетелства: свидетелство за съдимост, свидетелство за физическо и психическо здраве, свидетелство за липса на мутации, свидетелство за генното минало, свидетелство за потомствено бъдеще, свидетелство за успешно взет изпит по история (на тоя се преписва), свидетелство за…

Трето: да се подпишат девет хиляди деветстотин деветдесет и девет декларации, дебели като „Властелина на пръстените“, които дори съставителите никога не са чели…

Четвърто: да се кандидатства в посолството за виза, с предварително закупени двупосочни билети.

Пето — осем месеца молитви към всички познати — и не толкова познати — богове, да отговорят с „да“, защото вече портфейла се е свил до две-три крипто стотинки.

Шесто и доста мъчително: пет-шест часа висене на опашка, в определената дата, в копнеж да си получим паспорта с подпис и печат.

Седмо — ляга се на стол, приличащ на уред за мъчение на Светата Инквизиция, докато дебела лелка, с мустак (на който може да завиди и Артър Конан Дойл), ни кичи с куп карфици, докато мучи, какво не трябва да се прави…

И накрая: след като заприличаме на игленик, пуска ни се малко токец и… получаваме мечтаната и разорила ни ваканция до миналото (най-евтиното, разбира се, защото, ако сме минали целия този процес, значи сме бедни като църковни мишки)…

* * *

Сергей Гордеевич Антонов: настоящ инженер на четвърти енергоблок в АЕЦ Чернобил; евентуален баща на Аня и Лена и съвсем сигурно: бъдещ-бивш съпруг на Ирина Андреевна Антонова. Когато изтрезнее, Сергей ще даде клетва, че повече никога няма да близне алкохол.

Всичко започна толкова невинно: Паша и Леша поканиха Серьожа на по чашка чай, който се превърна в една биричка, която еволюира до мъничко водка… по няколко пъти. Единствените недостатъци на цялото фиаско са, че: Гордеевич е на работа тая вечер, а и милата Ирина, го натири от вкъщи, бойко размахала новия си тиган.

Антонов затвори едното си око, пустата лента не спираше да се множи. Не че то един път, де. На Запад, какви пътища има, а в родината само прах и дупки. Ех, ако Сергей се бе родил… примерно в Америка, щеше да кара чисто ново камаро, а не стара и раздрънкана волга трета серия; щеше да пие марково уиски с лед, а не самоделен самагон; щеше да има жена красива като филмова звезда, а не вечно недоволен кит с брада…

А ако Антонов не беше толкова пиян, нямаше да блъсне проклетия гол дебелак, който се появи от нищото…

* * *

Сигурен съм, че Камерън е виновен за всичко. Заснемайки ония глупав филм за терминатори от бъдещето, на съвременните учени им щукна, че за да пътуваш през времето трябва да си гол на пушка.

Споменах вече за мустакатата лелка с иглите, нали? Та, таз особа, много набляга на думите: Никакъв контакт с местните! Ами ако местен те блъсне с тон и половина сухопътно превозно средство?…

Е, единственото, което ми хрумна бе да се престоря на умрял. При мечките вършело работа, не че някога съм виждал мечка, но това е отделен въпрос. Така, играя го на труп и чакам глупака да си иде по живо, по здраво.

Знам, че винаги пълним гащите, като се сетим за панделата. Всъщност затворите от едно време не са толкова лоши, в сравнение със сегашните: нито те кастрират, нито те затварят в стая пет на пет, без храна и вода, докато не обърнеш петалата…

* * *

Серьожа изтрезня на момента… е, не напълно… подробности.

Опъна врат и се загледа през предното стъкло. Огромен корем, покрит с валма черни косми, едва-едва се надигаше и спадаше. Антонов събра кураж, отвори вратата и излезе на улицата. Наоколо нямаше жива душа, тоест никой не е видял, какво е направил… и сега, какво?

Този със сигурност е някой бездомник, може дори по-фиркан и от самия Сергей. Ако го довлече до колата, качи го някак си, откара в болницата и се обади в милицията… сто процента ще си докара неприятности. Ирина ще го остави окончателно (а дано, ама надали), децата ще го намразят (дори повече от сега), работата ще загуби, а най-вероятно и в затвора ще полежи. Не, така не става, но пък и да го остави на пътя, пак не е добре. Бронята на 24-та — огъната, а и тоя може да се свести и да го обади… Тогава, какво, по дяволите, да прави с лесовника?

Сергей прилежно приглади двата останали косъма на главата, в напън да набръчка мозъка си. Тази вечер не можеше да не иде на работа, шефа предупреди сто пъти, че ще се прави профилактика ли, що ли, та Антонов жив, умрял на пост.

* * *

Както се правех на мъртъв, така и последния ми спомен е близка среща с обратната страна на права лопата…

* * *

Гордеевич бързо навличаше работното облекло. Закъсня едва с двадесетина минути, почти трезвен, което не се е случвало от много дълго време насам. Не че долюбваше татенцето, ама е хубаво да имаш подкрепа на партиец. Навремето Гордей все врещеше, че от сина му нищо не става: едва изтика гимназията, университета с връзки, а работата с подкупи… та, важното е, да се отърве от тялото на рунтавия, инак татко много ще се разпени.

Шефът не похвали Антонов, напротив: смръщи Сталинските си вежди, поклати глава и злобно процеди, че експеримента щял да се проведе до край, независимо от качеството (или липсата на такова) от страна на персонала. Зад бронирано стъкло се извисяваше четвърти блок, следен зорко от подлизурковци-колеги.

Всичко хубаво, ама Антонов, не може да клечи и дебне показатели. Имаше труп все пак, от който трябва да се отърве. Видяха му очите, време е да се измъкне от сбирщината…

Лесно е да избягаш, когато всеки е зает. Крачка-две назад и стигаш до вратата. Да си кажем правичката, Сергей така или иначе не отговаряше за нещо, кой знае колко сериозно. Неговата задача, бе да описва и задава някакви си там норми за безопасност за новите реактори тип РБМК (канален реактор с голяма мощност). При така наречените „стандартни профилактики“, Серьожа е длъжен да следи нещо си там, да контактува с някого си там и така да предотврати голямо „бум“… Гордреевич бе точно определението за израза: „Като знам какъв съм инженер, как да ида на лекар?“

* * *

Лежах в гроб, тоя ме закопал… чудничко!

Напънах капака, не помръдва. Всеки турист в миналото знае, че двупосочния билет, си е двупосочен билет. След някой друг час — фрас, прас и съм си у до̀ма. Да, ама съм платил майка си и баща си, а всичко, което видях, е предницата на допотопна транспортна машина, плешив чичко и гробище, с никакъв изглед.

Капакът се отвори, а аз отново се срещнах с лопатата на трола…

* * *

И таз добра!

Не стига, че Сергей убива човек за пръв път, ’ми трябва да го прави три пъти…

— Добър вечер, другарьо Антонов, не трябва ли да сте горе? — Сергей бързо затвори задния капак на волгата. — Какво е станало с колата?

— Нищо, другарьо Ходемчук, жената се учи да паркира вчера, та се допаркира! — ами ако трябва да елиминира и свидетелите? Дали операторът на ОЦП е видял тялото в багажника? Какво, за бога, прави Валерий на паркинга, вместо да си гледа работата?

— Нещо не ми е добре — додаде, — най-хубаво е, да си ида, че стомаха ме стегна.

„Гледа подозрително — мисли си Сергей. — Видял е нещо, гадта му с гад…“

Лопатата е до дясната ръка, ами ако само лекичко така… замахне.

Я, на тоя му се отвори главата при първия удар.

* * *

Отварям очи, виждам… мозък? Някого са утрепали, май съвсем объркаха нещата. Не съм искал да попадам при Чикатило! Важно е, когато нещата се сговнясат, да се запази спокойствие и да се натисне „паникбутона“ инсталиран нейде по тялото. Само да помнех, къде каза леля, че го слага.

На прегледа при психиатъра, рекох, че искам да се разходя сред малко природа, преди да пребеля очите. С моите сто и двадесет килограма се подразбира, че говорих пълни глупости, но за парите дето изръсих за заверка, очилатия ми „повярва“. Проста математика: дребен хобит, с повече косми в ушите, вместо на главата; не може да издържи на здрав къч, от Саскуоч с мисия.

Бързо напреднах, сега остава да оправя и другите неща. Изправям се, ориентирам се (за АЕЦ-а доста съм почел) и газ напред.

Има много теории и приказки от хиляда и една нощ, защо, за бога, на 26 април 1986 г., четвърти реактор на АЕЦ Чернобил е дал фира. Некомпетентен персонал; експеримент, проведен на „Всяка цена“ без оглед на измененията в реактора, който пък реактор не съответствал с нормите на безопасност… и прочие, и прочие.

Истината (тук, това под секрет), е джаджа, дето не я знам точно какво прави, но трябва да се постави на едно място, дето и него не го знам какво е и — хопа — Чернобил: карантинна зона!

* * *

Сергей отвори очи и какво да види: мозък! Ама добре си е свършил работата с Ходемчук… само и рунтавия да беше утрепал. Нищо, първо да скрие тялото на оператора, после да проследи кървавите дири на несретника, та да го „оправи“ и него.

Валерий прибра във волгата. Тъмно като в… онуй, дет’ Сергей не е виждал наяве… та, едва ли ще довтаса някой на паркинга. Сега дебелака — да го открие и да се свършва… но преди това: едно за откат. Добре, че винаги има водка Еленино производство, в колата… „За приезда — за отъезда!“ — както казваше мама!

* * *

Сложих устройството… сега остава да чакаме. Не дълго: платил съм за кратка екскурзия. Вкъщи съм си, преди да стане напечено…

Като непорочна баба проститутка, ме нападна гремлинът. Че тука радиация — Бог дал — как не се покрива с мехури, това същество?…

Хората са много интересни създания: изнежени до крайност — горят на слънцето, уранът ги трепе, трябва им въздух, а малко да ги чукнеш и се чупят. Сигурно за това, толкова бързо им присвоихме планетата, историята, културата… Да, знам за онези ранените в задника, дето твърдят, че човеците, са наши предшественици, щото и те имали два крака, две ръце и една глава, не като калишите… тия с толкова пипала и отверстия… а бе, сигурно е интересно, но се отклонявам от темата. Та, не, ние нямаме нищо общо с хомо сапиенс. Два шамара и ’айде, тоя в небесата.

Я, лампата в ръката светна!

* * *

Сергей Гордеевич Антонов: бивш инженер на четвърти енергоблок в АЕЦ Чернобил; бивш евентуален баща на Аня и Лена; бивш съпруг на Ирина Андреевна Антонова („Господ здраве да ти дава, че умря!“); настоящ питомец в зоопарк на извънземни дебели рунести. Когато изтрезнее, Сергей ще даде клетва, че повече никога няма да близне алкохол…

* * *

Та така, не съм виновен аз. Направих всичко, което ми казахте, ама тъкмо го бях хванал за гушата и стана тя, каквато стана: наш Серьожа — нелегален емигрант. Дайте ми някой друг биткойн, да се покрия за годинка-две, че тия от отдела за „Правилното развитие и разпад на завладени цивилизации“ ми душат във врата. Някой си там попаднал на следа, която доказвала, че Чернобилската авария не била предвидена в историята на земляните, а без нея, нямало как да ги изтребим…