Качвала ли съм се на влак? Отдавна.... от сто години.... амиии, от повече... от една вечност. Да, да, цяла вечност премина! Та нали вечността е моя? Нали? Навивам си я пръста. И я отпускам. Капка, по капка. 

Какво? Казваш, че вечността не се измерва с капка ли? А ти от къде знаеш? Моята вечност се измерва с капка. Може и с глътка. Тя си е моя и ще си я измервам с каквото искам. Не ме ядосвай в този миг.

Искам да чувам песента на релсите. Защо да не пеят? Всичко пее! Сега е часът на релсите.

Чуй! Чуй!

Ти какво? Оглуша ли?  Остави часовника! Ако не ти харесва песента на релсите не спирай времето!

Ето! Ето! Облака прегърна влака! Не е облак ли? Защо казваш, че прегръдката е бърза?

Моят облак? Не, не! Влакът е мой! От сто години...или повече беше? От цяла вечност нали? 

Не е мой ли? Може. Ти си права! Влакът е голям. Не се побира в джоба на палтенцето.

Ооо, това е жестоко!

Но пак ще се срещнем, нали? След сто години? А може би след вечност?

         - Хайде, детето ми. Вземи си куклата. Слизаме!