Имах една бяла рокля на бледорозови рози. Видях я в един бутик в студентски град и веднага си я купих. Материята ѝ не се гладеше, нито се впиваше съвсем по тялото, но очертаваше всичко под нея. Проблемът беше, че се носеше без сутиен, защото беше с гол гръб. Обличала я бях само веднъж, на дискотека, докато бях студентка. Тогава усещането непознати мъже да ме гледат като ходеща пържола за мен се оказа не много приятно, да не кажа обидно, затова колкото и да харесвах роклята се бях зарекла повече да не я обличам. Но онази нощ беше различна. Само като си спомня как потръпвах при мисълта, че любимият ми мъж ще влезе в моят замък, ще ме люби до припадък, ще отхапва от мен, а аз ще се извивам в ръцете му и няма да го пусна да си тръгне .
Суетях се около огледалото гола, тръпнеща в очакване. Крушката ми беше изгоряла преди няколко вечери, но понеже в онзи момент нямах желание да ходя до магазина, се разрових из шкафовете в мазето и намерих цветна. Хареса ми, защото цялата стая светеше в черве ...