ГЛАВА ОСЕМНАДЕСЕТА: ГОРДЪН
Елмбаум също не беше във възторг. Очакваше войските му да проявят по-сериозен професионализъм и решителност, за да се справят с врага. Как можеше да се огъват като тръстика тези идиоти! Наближаваха нови избори и Елмбаум мечтаеше за своя шести мандат, който щеше да го превърне в най-дълго управлявалия губернатор в историята. Не можеше да ги разбере тези военни! Какво се церемоняха с някакви си цивилни обекти! Работата им беше да се бият и стрелят, а не да мислят! Мисленето беше негова работа!
Възнамеряваше да пробва един хитроумен вариант, който да му спечели допълнително време, макар и с цената на прекалено много жертви.
Той отряза върха на пурата си с едно от онези старовремски ножчета и дръпна дълбоко. “Каквото повикало – такова се обадило. За какво изобщо говорим? За някакви философии и скрупули.” Войната за този кевларит и интероново гориво му идваше в повече. Не че парите нямаха значение, но от собствен опит знаеше, че властта, абсолютната власт е далеч ...