ГЛАВА ПЕТНАДЕСЕТА: ПОЛИСЪТ
Марк и останалите се събудиха на съвсем ново място. Всичко наоколо беше светло и тихо, почти безплътно – толкова ефирна беше цялата обстановка. Нашите приключенци имаха чувството сякаш са преродени, но в нова, по-добра и далеч по-висша форма. Цялата светлина наоколо беше абсолютно същата като плътната бяла пелерина, която Пол беше видял в сънищата си или каквото там беше. Едва ли би се намерила човешка дума да опише подобно нещо.
Наистина ли преминахме границата между двата свята? – промълви едва-едва Плъха на изумените си до немай-къде спътници, които в този момент дори не бяха напълно способни да осъзнаят какво им говори.
- Момчета, това нещо ще го разкажа един ден на внуците си – изцепи се Дядо Джак в типичния си каубойски стил. – Бас ловя, че няма да ми повярват и дума от това, което виждат очите ми.
След като еуфорията поутихна, Марк даде кратки и точни наставления към групата с цел координиране на действията й. Бяха на ново, съвсем непознато място, къде ...