О, велико небесно царство, приюти ме, дай ми сигурност в топлата, невидима снага. Защото знам, че в сърцевината на проблемите се крие решението им, че в зародиша на злото се крие доброто, че в смъртта – животът е ръката, която люлее люлката. Нека се опитам да покажа готовността ми да стана част от теб.
В мрака на безкрайността ходех без посока към вечността,
в суетата на деня стигах до проникновението на Богове,
в хаоса на вселената намирах хармонията на сладостта,
в света на война и смърт, където всеки пътя си кове.
Аз бях Човек и нека тялото ми почива сред свои,
пък душата ми - в царството ти на плодородни земи!
Аз живях сред хората много лета. Смеех се с тях, боледувах с тях, усещах страха им като мой собствен, хранех тялото си, тичах по полето преди първите петли да са станали и да събудят Човека. Има някаква магия в това съществуване, тя не се крие в съвършенството, а по-скоро в контролирания хаос. Наистина, Човешкият свят е доста далеч от безкрайната хармония на небесния, но, О, ...