Jun 11, 2009, 10:11 AM

Воплите на мисълта

  Prose » Others
791 0 1
2 min reading

О, велико небесно царство, приюти ме, дай ми сигурност в топлата, невидима снага. Защото знам, че в сърцевината на проблемите се крие решението им, че в зародиша на злото се крие доброто, че в смъртта – животът е ръката, която люлее люлката. Нека се опитам да покажа готовността ми да стана част от теб.

   В мрака на безкрайността ходех без посока към вечността,

   в суетата на деня стигах до проникновението на Богове,

   в хаоса на вселената намирах хармонията на сладостта,

   в света на война и смърт, където всеки пътя си кове.

  Аз бях Човек и нека тялото ми почива сред свои,

пък душата ми -  в царството ти на плодородни земи!

Аз живях сред хората много лета. Смеех се с тях, боледувах с тях, усещах страха им като мой собствен, хранех тялото си, тичах по полето преди първите петли да са станали и да събудят Човека. Има някаква магия в това съществуване, тя не се крие в съвършенството, а по-скоро в контролирания хаос. Наистина, Човешкият свят е доста далеч от безкрайната хармония на небесния, но, О, колко тъжно ми стана, когато дойде времето да напусна тялото си. Човек не е идеален, ала къде се крие магията му, така и не разбрах. Дори аз, който съм толкова древен и мъдър, не успях да намеря с какво точно този живот ме дари и с какво ме развълнува до степен, че да не искам да го напускам нивга. Живях котешкия, кучешкия, мишия и още куп други животи, но ни един не ме грабна както Човешкия.

 Не искам от теб твърде много, готов съм да се откажа от всички животи, които досега съм изживял, от цялата мъдрост, натрупана от тях, от всички спомени – добри или лоши, само за да мога още веднъж да се родя Човек и да умра такъв, да усетя отново чувството да си човек, да помириша от свежестта на летния дъжд и от топлината на прегръдката от близък човек. О, велико небесно царство, зарадвай ме с най-прекрасния дар, позволи ми да изживея един живот два пъти, пък дори и навеки да тъна в тъмнината на забвението след туй. Нека бъде Човек още веднъж, туй е моят зов към теб и нека всекиму шанса да се опита да разбере тайната на неразгаданата, велика магия, наречена Живот.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Денис Метев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...