Не ме е страх от раздялата.Страх ме е от времто,което няма да успее да излекува раненото ми сърце,а само ще изтрие спомена за следите от чужди устни по тялото ми...
Черния Сааб летеше с бястна скорост.Косите и подмятани игриво от вятъра се разпиляваха непослушно във всички посоки.Погледът и следеше разсеяно през прозореца редуващите се дървета и храсти.Мислите и витаеха другаде...
Той посегна към кутията Бяло Виктори,разклати я с раздразнение,за да установи,че са му останали само няколко цигари,отвори я и си взе една.запали.Пушеше бавно и се наслаждаваше на всяко дръпване,като демонстративно издишаше дима на малки облачета.Изглеждаше съсредоточен в пътя,а всъщност мислите му блуждаеха...
* * *
-Кафе?
-Не...благодаря-отвърна тя.Баща и се загледа загрижено в лицето и.Около очите и имаше големи тъмни кръгове,които издаваха преумората и.Безизразният поглед,трескаво търсещите бутони на клавиатурата ръце...Не беше ставала от този стол с дни (освен до тоалетната),не беше яла,спала,рядко пиеше ...