25 sept 2021, 14:26  

Всеки има такава стая 

  Prosa » Relatos, Otros
542 2 9
9 мин за четене

Всъщност не знам къде се намира но много често ходя там просто така без повод и неочаквано и за мен самия а понякога с труд я намирам въпреки че беше огромна и просторна с грамаден прозорец през който слънцето проникваше навсякъде защото беше абсолютно празна ако не броим разхвърляните лъскави пожарни и спортни колички както и релсите на влакчето опасващи пода и огромната планина върху която се намираше индиански лагер с димящи колиби и няколко ловци преследващи стадо бизони както и стадо кръвожадни динозаври плашещи всичко наоколо със своите страшни зъби и нокти недалече от няколкото тунела през които влакчето огласяше всичко със свирката си и се провираше покрай светофарите и няколкото прелеза на които чинно се бяха подредили багер и няколко миниатюрни лего пешеходци в очакване да го побутна към пистата с двете колички бясно препускащи през виражите прелитайки през какви ли не други въображаеми препятствия и запълващи въображението и цялата стая с летящи самолетчета под зоркия поглед на извънземните от тавана и беше много лесно просто да се качиш на парапета и да политнеш по него нагоре към СТАЯТА и един перчем се мяркаше минавайки край ОГЛЕДАЛОТО а иначе там всичко се движеше и правеше невероятни неща с които се запълваше времето

 

      докато в ръцете ти не се появят лъскави топчета и плочки с които се изпълняваха невероятни удари по странните правила без бурене и шмекерлъци а после идваше ред на фунийките и баскетболната топка и финтовете към коша докато не се сбиеш с някого отстоявайки правото си като после избърсваш окървавения си нос и ходиш да се оплачеш на другарката която обикновено си мърмори до дъската докато пишеш секретни послания на листчета и въздишаш по момичето от първия ред което не ти обръща внимание но което те е погледнало особено през междучасието и какви ли не премеждия преживяваш спасявайки я от злодеите и лошите а после часовете свършват и нарамваш ученическата чанта към къщи където ти дръпват едно конско за какво ли не

 

      но ти си имаш СТАЯТА и пак отиваш там за да видиш че нещо се е изменило и динозаврите и влакчето са грижливо прибрани по кашоните и са се появили сръбски плочи от джубокс с кратките песни на Битълс и Ролингстонс и се сещаш за съученика си със неговия касетофон надут до дупка и виещ от изнемога но всички наоколо завиждат и се вживяват в нещо което е едновременно далече и в същност вътре предизвикващо спазъм под лъжичката за нещо непознато и мечтано което предстои и не знаеш как точно изглежда но е страхотно и едновременно плашещо и докато се обърнеш на стените се разстилат плакати на Стоунс и Тангра и там където са били линиите на влакчето се появяват линиите на футболно игрище заобиколено от касети и грамофонни плочи и стерео със огромни тонколони заради които търпиш разни гневни родители и съседи но това е до време

 

защото СТАЯТА започва да се смалява и да се отрупва със ски и шейна колело стари маратонки и е все по-трудно да се пързаляш по парапета нагоре със отеснелите ти дрехи и обувки минавайки покрай ОГЛЕДАЛОТО да мернеш леко наболата брада за да поровиш в секретния кашон съдържащ секретни работи секретни дневници и секретни бележки нишани цветенца и СНИМКИ на весели компании и тийнейджъри с окъсани дънки и китайски кецове на купони в планината и на брега на морето и всякакви знаци на страшно важни неща от живота напомнящи трепети и мечти и скриващи най съкровените неща от злите очи на другарчетата всред които вече се появяват конкуренти крадящи от теб гаджета или които са забравили за съществуването на дядо Мраз и имат по хубави джаджи от тебе защото техните родители не са скръндзи и не се стискат като твоите за бляскавите неща по витрините но това се забравя докато четеш и потъваш в Майн Рид и Джек Лондон вживявайки се в ролята на добрия и наказвайки лошия

 

после

 

постерите по стените на СТАЯТА пожълтяват и бавно се свличат към пода който постепенно се затрупва от кашони и кашончета запълвани и преливащи от някога ужасно потребни видеокасети компактдискове книги списания вестници проекти рекламни брошурки за екзотични пътувания ютии кафеварки и кафемелачки сервизи непотребни дрехи обувки като даже в секретния кашон започват да се напластяват бележници свидетелства дипломи нотариални актове фактури сметки СНИМКИ от казармата сватбата екскурзиите и твоите връстници вече някои заобиколени от деца и всякакви други хартийки които не са толкова хранителни за мишката която предпочита Толстой и Марк Твен и която не обръща внимание на паяците превземащи тавана и на прахта наслоявана с времето и ако се запътиш към СТАЯТА ще се учудиш че стълбите вече вървят надолу което е много по лесно и удобно когато носиш и бидона и киселото зеле и бурканите и зимните гуми и минавайки покрай ОГЛЕДАЛОТО бегом забелязваш в помътнения образ предателските бели косми на главата и след което продължават да се появяват кашони с омалели детски обувки люлка проходилка дървено конче и парчета от лего супермен танкове камиони пожарни колело кънки докато самата СТАЯ не започне да крещи че има

 

ОСТРА НЕДОСТАТЪЧНОСТ ОТ ПРИКАЗНИ СЪБИТИЯ

 

и все още търсиш приказките в секретния кашон заобиколен от цялата тази безполезност и така си крета докато един ден не осъзнаеш че

 

ПРИКАЗКИТЕ СА НАВСЯКЪДЕ ОКОЛО НАС

 

и че секретният кашон е пълен с пожълтяла мухлясала хартия и че по помътнелите СНИМКИ вече хората са се променили на побелели дядовци и баби и не е трудно да ги познаеш защото в очите им гори същия познат пламък както тогава независимо че са обградени от деца и внуци а на някои снимки има вече празни места запълвани само от спомена и не забележиш че стълбата към стаята вече е станала стръмна и нагоре и за да се качиш не е необходим бастун въпреки че второто и петото стъпало скърцат ужасно и между другото забелязваш че през ОГЛЕДАЛОТО накуцвайки преминава един дядо за да види просторната СТАЯ изпълнена с живот и е врящ котел на въображението със всичките твои стари другарчета като пуфтящото влакче динозаврите индианците войниците и от грациозния полет на ефирните феи и смешните горски тролове и всичкото това блести играе причудливи танци и изпълва със загадъчни обещания бъдещето на света в

БЛЕСНАЛИТЕ ОЧИ

 

на твоя внук. (точка) ... а може би, ( запетая) .... ама май най стои на място .... (многоточие) ....

 

 

От автора

 

В това дълго изречение са пропуснати всички препинателни знаци а именно: (.,!@#$%^&*()_<>||) , като читателят има право да ги сложи където му харесва ...

 

или по-добре

 

НЕ.

 

Така си е добре J

 

ПП ... Публикувано преди 6 години

 

 

 Коментари

  • Живот изречен на един дъх!
  • Така тече по-гладко четенето. Просто човек не се запъва.
  • На петия ред се отказах да ги слагам, където ми хареса, така че, по-добре - не!

 

© Пламен Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Миночка, просто в самия живот няма точки, запетаи, удивителните и въпросителните са мимолетни ... благодаря за коментара 🌹
  • Много ме изненада това дълго едноразказно изречение което никъде не те спъва и въпреки това отваря скоби в мозъка за да поставиш мислите към които те подтикна хареса ми а и е по удобно за писане!
  • aza , благодаря 😘
  • И без припинателните знаци ми стана ясно,Пламен, че стаята в която влизаме - някой по-често, друг рядко, а вякой дори не знае, че съществува у него, ни е необходима да се самопознаваме и претворяваме по своя път.
    Ама че дълго изречение сътворих и аз ! )
    Поздраче!
  • Роси , ... 'Всъщност не знам къде се намира но много често ходя там просто така без повод и неочаквано и за мен самия а понякога с труд я намирам въпреки че беше огромна и просторна ...' всеки си има такава и важното е винаги да я помним 🧡
  • Плам, знаеш, ме от няколко месеца съм се у дома при мама, в СТАЯТА. Като прочетох разказа ти, се огледах. Уж е същата стая, но и много различна. Когато бяхме двамата с брат ми в нея, ми се струваше толкова малка, а сега е някак огромна! Накара ме да се замисля и да се върна назад в годините! Благодаря ти!
  • Пенелопи, Зиги, това беше първото ми произведение, още млад и неопитен в тази страничка , трудно се чете , но то представлява нещо като импресия за живота , ... благодаря за коментарите 😎
  • Страхотно незнайно защо докато го четях започна да звучи като рап в главата ми а ти виждаш всичко навсякъде Плам радваш ме знаеш нали
  • Кратка е, уви, мласостта, догаря като цигара,
    протрита е тя, като дреха любима,но стара...
    Уморено е, но все бърза, бърза Времето,
    а ние НА ИНАТ, още се крепим на стремето!
    Поздрав с усмивка и аплодисменти за творбата!!!
Propuestas
: ??:??