- Добре дошъл, господин министър! Много ви благодаря за въпросите, които ми изпратиха от вашия кабинет, чудесни са. С удоволствие ще ви ги задам. А господин премиерът?...
- Ох, спешно се наложи господин премиерът да замине за Брюксел.
- Жалко, за първи път в нашето студио ще гостуват по- малко от трима министри... Няма значение, аз съм сигурен, че вие ще обясните всичко точно и правилно. А докато ви подготвят гримьорките, да направим малка репетиция, може ли? И така - получаваме писма от изплашени граждани, невярно гледащи на цъфтящата екологична обстановка у нас. Какво ще им отговорите...
- Струва ми се, че хората не оценяват положението патриотично, поддават се на битови страхове, преувеличават съвършено нормални явления. Жълт прах бил падал - ами носят го ветровете от пустините! Червеният пък е от цветчетата в Мадагаскар, зеленият - от скандинавските шишарки... Черни облаци, жълто-кафяви реки, тинтири- минтири. И тия приказки за уран във водата…
- Не, „тинтири- минтири” много ще ви моля да не говорите в ефир.
- Не се безпокойте. Защо гражданите просто не се любуват на прекрасната и естетически издържана екологична картина, ами вдигат празен шум?... Това какво е?
- Служебният телефон. Ало? Да... слушам… Пак складове гръмнали, а? Ще съобщим след полунощ, няма да всяваме паника, разбира се, дочуване. Язък, хубави градове бяха! Поне се решиха проблемите с безработицата... Значи, господин министър, и вие сте на мнение, че антинационални сили се мъчат да сплашат народа с екологични измислици?
- По тези въпроси има ред нови виждания. Ето - вече за нитратите се разбра, че са даже полезни. Представете си какво здраво и умно поколение ще имаме след няколко години, ако въведем ежедневна закуска от хамбургер с майонеза и кетчуп, посолен с нитрати...
Разберете, тези разговори, разпространението на слуховете за отровни облаци, повехнали зеленчуци, позеленели води, взривявани неизвестно с какво пълни складове, отклоняват народа от реформаторския строеж на прекрасното пазарно бъдеще. Повече отговорност трябва да се проявява! Ето - на запад такива проблеми няма. Никой не говори за екологични кризи и катастрофи, за ликвидация на реколтата, за вредното влияние на отровите върху хората. Та ние имаме информация от първа ръка от там. Децата ни са на запад и ежедневно ни информират, други близки и приятели ни се обаждат. И всички говорят едно - не се страхуват от фалшиви опасности... А готов ли е вече гримът ми?
- Ей сегичка, господин министър. Само да подчертая още веднъж линията над челното ви око... Не, не това. Другото, на главата върху лявото рамо...
© Георги Коновски Todos los derechos reservados
Благодаря, Надя, Лиа!