Всичко е добре, когато завършва добре. Как „добре”, вече никой не знае. Важното е да си харесваме спомена. През годините трупаме много такива. Ще имаме много несполуки, но винаги ще имаме добри спомени, които да ни крепят.
С всеки ден трупаме нови знания за всичко. Всеки ден разочароваме и на следващия биваме очаровани. Не спираме да търсим смисъла на живота в малките неща. Неща като това дали от двата еднакви ключа си избрал правилния да заключиш, като това на коя страна ще се събудиш сутринта или това кой ще е първият човек, който ще поздравиш сутринта. Всеки има свои собствени странности, които му определят деня. Всеки мрази да го ограничават в рамки, да му правят ненужни забележки. Всеки търси своя лъч „светлина в живота”. И всеки ден откриваме малки прашинки светлина и сами трябва да ги съединим постепенно в лъча на живота ни.
Опитай, сгреши, опитай, сгреши, опитай... воала. Чук-чук. – Аз съм „Всичко е добре, когато свършва добре”. Отвори ми.
© Йордан Георгиев Todos los derechos reservados