Всичко се връща

Майната му на всичко! Писна ми все аз да съм губещата, все аз да съм пренебрегнатата, все аз да съм сама! Ядосана съм и то с основание, не ме гледай така все едно съм луда и не съм права, права съм и още как, когато ти изнася, си с мен, когато не, не си, а питал ли си МЕН какво искам, за какво мечтая, не, не си, защото не ти пука, тогава защо на мен да ми пука за теб? Какъв си ти, че да ти позволявам да ме нараняваш всеки път, когато си отидеш, защото сега не си в настроение за мен, е вече и аз не съм в настроение за теб и твоите лъжи и няма да си променя настроението, така че, сбогом... не ме гледай, какво, не го очакваше, нали? Мислеше си, че винаги ще ти прощавам каквото и да правиш, както и да ме унижаваш, да, ама не, вече не, няма да търпя, вече ми писна и толкова... казах ти - върви си и не ме зяпай повече, нищо няма да се промени, продължавам напред без теб! Не ми се моли, сега е мой ред да пренебрегвам теб и молбите ти, колко пъти съм те молила, плакала съм, всичко съм ти давала, само да останеш, а ти какво - дори не се обърна, дори не се поколеба, дори не ме утеши... нищо не ми остави, само болка и унижение, само сълзи и мъка, а аз всичко на теб оставих – душата си, любовта си, мечтите си... сърцето си, но сега си го взимам и без това то не значи нищо за теб! Не отричай... ясен си ми, късно е вече, любовта ми вече не е твоя, сега съм свободна, нямам нужда от теб, никога не съм имала, просто бях влюбена в един човек, който не съществува, ти не си такъв, за какъвто те мислех, но чак сега го осъзнавам! Иронията е пълна, аз си отивам, а ти ми се молиш... просто незабравимо!