30 oct 2009, 12:03

Всичко се връща

  Prosa » Cartas
1.7K 0 4
2 мин за четене

Всичко се връща

Майната му на всичко! Писна ми все аз да съм губещата, все аз да съм пренебрегнатата, все аз да съм сама! Ядосана съм и то с основание, не ме гледай така все едно съм луда и не съм права, права съм и още как, когато ти изнася, си с мен, когато не, не си, а питал ли си МЕН какво искам, за какво мечтая, не, не си, защото не ти пука, тогава защо на мен да ми пука за теб? Какъв си ти, че да ти позволявам да ме нараняваш всеки път, когато си отидеш, защото сега не си в настроение за мен, е вече и аз не съм в настроение за теб и твоите лъжи и няма да си променя настроението, така че, сбогом... не ме гледай, какво, не го очакваше, нали? Мислеше си, че винаги ще ти прощавам каквото и да правиш, както и да ме унижаваш, да, ама не, вече не, няма да търпя, вече ми писна и толкова... казах ти - върви си и не ме зяпай повече, нищо няма да се промени, продължавам напред без теб! Не ми се моли, сега е мой ред да пренебрегвам теб и молбите ти, колко пъти съм те молила, плакала съм, всичко съм ти давала, само да останеш, а ти какво - дори не се обърна, дори не се поколеба, дори не ме утеши... нищо не ми остави, само болка и унижение, само сълзи и мъка, а аз всичко на теб оставих – душата си, любовта си, мечтите си... сърцето си, но сега си го взимам и без това то не значи нищо за теб! Не отричай... ясен си ми, късно е вече, любовта ми вече не е твоя, сега съм свободна, нямам нужда от теб, никога не съм имала, просто бях влюбена в един човек, който не съществува, ти не си такъв, за какъвто те мислех, но чак сега го осъзнавам! Иронията е пълна, аз си отивам, а ти ми се молиш... просто незабравимо!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валерия Минева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • мерси за хубавите думи
  • Браво, миличка. Проглеждането е болезнен процес, но ти си се справила и си свободна. Понякога се влюбваме в идеала за един човек, а не в самия човек, там ни е грешката и затова страдаме, защото не сме приели някого такъв, какъвто е. И изисква смелост да се сложи край. Поздравления за страхотното есе.
  • много ми хареса
  • Страхотно си го написала!

Selección del editor

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...