30 окт. 2009 г., 12:03

Всичко се връща

1.7K 0 4
2 мин за четене

Всичко се връща

Майната му на всичко! Писна ми все аз да съм губещата, все аз да съм пренебрегнатата, все аз да съм сама! Ядосана съм и то с основание, не ме гледай така все едно съм луда и не съм права, права съм и още как, когато ти изнася, си с мен, когато не, не си, а питал ли си МЕН какво искам, за какво мечтая, не, не си, защото не ти пука, тогава защо на мен да ми пука за теб? Какъв си ти, че да ти позволявам да ме нараняваш всеки път, когато си отидеш, защото сега не си в настроение за мен, е вече и аз не съм в настроение за теб и твоите лъжи и няма да си променя настроението, така че, сбогом... не ме гледай, какво, не го очакваше, нали? Мислеше си, че винаги ще ти прощавам каквото и да правиш, както и да ме унижаваш, да, ама не, вече не, няма да търпя, вече ми писна и толкова... казах ти - върви си и не ме зяпай повече, нищо няма да се промени, продължавам напред без теб! Не ми се моли, сега е мой ред да пренебрегвам теб и молбите ти, колко пъти съм те молила, плакала съм, всичко съм ти давала, само да останеш, а ти какво - дори не се обърна, дори не се поколеба, дори не ме утеши... нищо не ми остави, само болка и унижение, само сълзи и мъка, а аз всичко на теб оставих – душата си, любовта си, мечтите си... сърцето си, но сега си го взимам и без това то не значи нищо за теб! Не отричай... ясен си ми, късно е вече, любовта ми вече не е твоя, сега съм свободна, нямам нужда от теб, никога не съм имала, просто бях влюбена в един човек, който не съществува, ти не си такъв, за какъвто те мислех, но чак сега го осъзнавам! Иронията е пълна, аз си отивам, а ти ми се молиш... просто незабравимо!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валерия Минева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • мерси за хубавите думи
  • Браво, миличка. Проглеждането е болезнен процес, но ти си се справила и си свободна. Понякога се влюбваме в идеала за един човек, а не в самия човек, там ни е грешката и затова страдаме, защото не сме приели някого такъв, какъвто е. И изисква смелост да се сложи край. Поздравления за страхотното есе.
  • много ми хареса
  • Страхотно си го написала!

Выбор редактора

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...