Вярно ли е?
1.Ако никой не те разбира, почти сигурно означава, че проблемът е в теб.
2.Ако всички те разбират, вероятно все някой те лъже.
3.Ако никого не разбираш, очевидно не напрягаш своите мозъчни клетки.
4.Ако всички разбираш, всъщност много се заблуждаваш.
Възможни отговори (провокация):
1.Ако никой не те разбира, или си глупав сред умни, или умен сред по-умни. И разбира се, че ТЕ са проблемът, а не ти! Спешното отстраняване на проблема е повече от задължително! (Апостроф: Ама това си е пълна изолация...)
2.Ако всички те разбират, да бъдеш излъган рано или късно се превръща в потребност.
3.Ако никого не разбираш – ти си погален от самото Щастие! То просто те е освободило от нуждата (и възможността) да се напрягаш. (Апостроф: Но е като да се усмихваш непрекъснато, дори когато някой е сполетян от нещастие...)
4.Ако всички разбираш – проява на здрав разум е да запазиш това разбиране само за себе си.
Отговори (искрено и лично):
1.Мен обикновено никой не ме разбира; ако някой ме разбере, то най-често е погрешно. Не е възможно всички да бъдат отстранени и да самотувам в битието си! Остава да си търся проблема при мен...
2.Не вярвам, че всички могат да ме разберат... Може би се страхувам от потребността (копнежа да чуя желани думи) да бъда излъгана...
3.Щастието е в нуждата да се опитам да разбера някого... защото това означава той да ми се довери дори когато знае, че мога да го „захапя”...
4.Колкото и да се опитвам... очевидно не мога да разбера всички... най-вече мълчанието им... И възниква дилема: Не е ли по-добре все пак да си останеш неразбрана отколкото погрешно разбрана?!...
© Павлина Христова Петрова
Послепис: Думите замъгляват мълчанието ми.
© Павлина Петрова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
))) Даже не знаю, как это комментировать, понятно?
-
Така е, Ив... "откакто свят светува"... Колкото човеци - толкова мнения и безкрайни предъвквания...
За разбирателство трябват двама. За неразбирателство е достатъчен само един.
Ами така си е – ако единият не разбира, няма значение другият какво разбира, прави, говори и т.н. и е налице неразбирателство. Чудя се вярно ли може да бъде подобно твърдение и затова повиквам на помощ математиката. Двамата разбират какво казва, чувства, мисли или прави всеки от тях = разбирателство. Един от двамата не разбира какво казва, чувства, мисли или прави другия = неразбирателство (т.е. достатъчно е само един). -
Не мисли онова, което си мислиш, че другите си мислят.
Апостроф:самовнушението е илюзия,догматичен консерватизъм.
Е,поразсъждавахме заедно!🤔 -
Може би когато някой търси „разбиране” в най-широкия смисъл, това е израз на копнежа му да има споделеност с човек, на когото наистина би му пукало за другия. Всеки има измъчващи мотиви за състоянието си, които допуска да пилят мозъчните му клетки. И се старае да има релевантно поведение, но не винаги успява да прецени отсрещната страна и обстоятелствата. Или пък прикрива своите аберации. И мисля, че в основата си трябва да сме добронамерени хора. Такива неща... Радвам се на всички, които спряха тук.
Валентин, благодаря... може би имаме достатъчно сходни опорни точки в разсъжденията... -
Тук съм се оказала по-малко лаичка
Задобрявам май -
Не е проблем, ако никой не те разбира. Проблем е, ако смяташ, че това е проблем.
В живота важното е, ти да разбираш останалите, а не те теб. Разбиране не означава приемане, съгласяване, а да разбираш мотивите, действията и чувствата на другите. Ако не успяваш, ето това е сериозен проблем
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
