Вярно ли е?
1.Ако никой не те разбира, почти сигурно означава, че проблемът е в теб.
2.Ако всички те разбират, вероятно все някой те лъже.
3.Ако никого не разбираш, очевидно не напрягаш своите мозъчни клетки.
4.Ако всички разбираш, всъщност много се заблуждаваш.
Възможни отговори (провокация):
1.Ако никой не те разбира, или си глупав сред умни, или умен сред по-умни. И разбира се, че ТЕ са проблемът, а не ти! Спешното отстраняване на проблема е повече от задължително! (Апостроф: Ама това си е пълна изолация...)
2.Ако всички те разбират, да бъдеш излъган рано или късно се превръща в потребност.
3.Ако никого не разбираш – ти си погален от самото Щастие! То просто те е освободило от нуждата (и възможността) да се напрягаш. (Апостроф: Но е като да се усмихваш непрекъснато, дори когато някой е сполетян от нещастие...)
4.Ако всички разбираш – проява на здрав разум е да запазиш това разбиране само за себе си.
Отговори (искрено и лично):
1.Мен обикновено никой не ме разбира; ако някой ме разбере, то най-често е погрешно. Не е възможно всички да бъдат отстранени и да самотувам в битието си! Остава да си търся проблема при мен...
2.Не вярвам, че всички могат да ме разберат... Може би се страхувам от потребността (копнежа да чуя желани думи) да бъда излъгана...
3.Щастието е в нуждата да се опитам да разбера някого... защото това означава той да ми се довери дори когато знае, че мога да го „захапя”...
4.Колкото и да се опитвам... очевидно не мога да разбера всички... най-вече мълчанието им... И възниква дилема: Не е ли по-добре все пак да си останеш неразбрана отколкото погрешно разбрана?!...
© Павлина Христова Петрова
Послепис: Думите замъгляват мълчанието ми.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Петрова Всички права запазени
Задобрявам май