Вятър и мъгли

         Twenty years ,where they gone.....!!                                                                                                                                                 Това е припев от кънтри песен, която преди години чух и ми остана в главата завинаги... Нали всеки има по една такава!?                                                                                                                                                                                                    Аз студент, , а тя  слабо, дългокрако, очарователно брюнетче от квартала,което минаваше от време на време  по улицата край двора.                                                                                                                                        Тогава" бизнесът" ми бяха колите... Таратайки, които влачех, човърках и продавах, не задължително с печалба, но затова пък бях почти целодновно отвън.  Всеки път щом я мернех да се задава и се усмихвах уж случайно, а тя на  свой ред ми връщаше срамежлива и очарователна усмивка на красиви устни с мъниста от перфектни, бели зъби! Сигурен бях, че не беше безразлична към механика зад оградата и това бе най-важно!                                                                                                По онова време бях спънат с жените, но и времето (този коварен мошеник) уж бе далеч пред мене... И така,този невинен махленски флирт си остана с чара на симпатията, споделена от случайните срещи и усмивки, хвърлени през рамо! Даже помня и коментара на един приятел по неин адрес, който не мога да цитирам, но съм сигурен, че тайно би се харесал на всяка една жена, отправен към нея....!                                                                                                                                                   Сега след години, след Америка, нагоре-надолу, напред и назад, съм отново в "Малинова долина"....                                             Кафета, съседи, приказки... Някаква жена от квартала, сравнително млада,  преподавателка в университета,но починала наскоро... !Била своебразна, сопната, леко проклета, но хубава жена...! Навъртали и се кварталните котараци... А и тя си падала по мъже и вино...  Не била семейна, живеела с по-малкия си брат, бащата бил се споминал преди година..такива клюки..!                                                                                                                                                                                                    Абе нещо май ми е познато..Дали..! Споменът с красива жена е като феникс! Възкръсва от пепелта на времето с блясъкът на току-що шлифован диамант...Докато си жив...! Еххх...къде,къде съм бил тогава... КЪДЕ?!!!                                                        Дали .....?!                                                                                                                                                                                         Нямаше как да не позная тези очи, които ме гледаха сега от некролога!!!! От него разбрах и името и, което тогава така и не научих..... .. После в Гугъла... Малкото чаровно девойче от улицата, бе учило, направило кариера на преподавател и учен,ценена и уважавана в академичните среди...!                                                                                        Такаа... Малко сърфиране из нета за разсейване,базар, мазар, фейсбук, насам -натам...Вятър и мъгли!!!