Twenty years ,where they gone.....!! Това е припев от кънтри песен, която преди години чух и ми остана в главата завинаги... Нали всеки има по една такава!? Аз студент, , а тя слабо, дългокрако, очарователно брюнетче от квартала,което минаваше от време на време по улицата край двора. Тогава" бизнесът" ми бяха колите... Таратайки, които влачех, човърках и продавах, не задължително с печалба, но затова пък бях почти целодновно отвън. Всеки път щом я мернех да се задава и се усмихвах уж случайно, а тя на свой ред ми връщаше срамежлива и очарователна усмивка на красиви устни с мъниста от перфектни, бели зъби! Сигурен бях, че не беше безразлична към механика зад оградата и това бе най-важно! По онова време бях спънат с жените, но и времето (този коварен мошеник) уж бе далеч пред мене... И така,този невинен махленски флирт си остана с чара на симпатията, споделена от случайните срещи и усмивки, хвърлени през рамо! Даже помня и коментара на един приятел по неин адрес, който не мога да цитирам ...