Вятър в ушите-2 част

Докато приготвяше багажа мислите и летяха ,като птички.Чувстваше ,че ще литне,опитваше се да си представи градчето и квартирата.Радо влезе в стаята погледна я искаше да и каже нещо,но тя беше толкова заета,че само махна с ръка.
-После,нека приготвя багажа.
Старателно сгъна дрешките на детето,своите и на Радо.Прибра играчките на Мими.Извади от нощното шкафче голям хартиен плик,там тя държеше листчета хартиики написани с молив или с химикалка.Надраскани набързо или старателно изписани.Това бяха нейните мисли,желания,нейния свят.Изливаше душата си ,те бяха нейните сълзи,нейната скрита утеха.Отвори едно от листчетата,прочете го бавно и се усмихна,ах този вятър в ушите,който все ми говори.Почти на глас изрече.
-Ветре върви си,аз искам истински свят.Стигат ми вече мечтите,не да летя,а да живея.
Тръсна глава и затвори хартиения плик,а после го постави на дъното на големия сак.Беше доволна,че успя да събере почти всичко в него.Погледна навън,но не видя колата.Радо все още не бе се прибрал.Мими гледаше телевизия в хола с ъс баба си.Извика детето и го приготви за сън.Нави будилника и си легна,но дълго се въртя в леглото.Радо се прибра късно,а тя се престори,че спи,но сънят не идваше.Радо също се въртеше до нея,Надя го отдаде на възбудата от преместването.Когато умората надви тя заспа.
На сутринта Радо и каза ,че все още не са го освободили от старата длъжност и ще се наложи той да поостане в София,а Надя и детето ,ще закара в провинцията.Тогава тя извади неговите дрехи и грижливо ги прибра в гардероба.
Към обяд потеглиха ,а късно след обяд пристигнаха в малкото градче.На сутринта Радо потегли с колата,а тя и детето останаха да го чакат..........
..............................................................................................
Надя със желание и любов подреди квартирата,която бе оскъдно мебелирана.Но тя внесе уют  с перденцата,които купи изгодно.Измина почти месец през ,който Надя подготви и изпрати детето на градина,Радо се обажда няколко пъти по телефона.Изпрати и пари за наема и консумативи.Замечтаваше се ,говореше си  с вятъра,а вятърът и шептеше   ,колко хубаво ще бъде всичко,колко малко остава до времето на истинското щастие,което все оставаше неизживяно,непразнувано.Копнежите и придобиха реална картина от действителноста.Всичко и се струваше толкова лесно възможно.
Днес след дълго търсене на работа прибра се уморена и полегна,когато се звънна на вратата.Отвори ,а на прага стоеше Радо със сак в ръката.Тя се хвърли на врата му и от радост цялата засия.
-Какво,преместиха ли те,много се радвам!Сега ще бъдем пак заедно,колко е хубаво!Радо,радвам се !
А той някак смутен смотолеви,че идва за малко,а това е останалия багаж на Надя и детето.