Докато приготвяше багажа мислите и летяха ,като птички.Чувстваше ,че ще литне,опитваше се да си представи градчето и квартирата.Радо влезе в стаята погледна я искаше да и каже нещо,но тя беше толкова заета,че само махна с ръка.
-После,нека приготвя багажа.
Старателно сгъна дрешките на детето,своите и на Радо.Прибра играчките на Мими.Извади от нощното шкафче голям хартиен плик,там тя държеше листчета хартиики написани с молив или с химикалка.Надраскани набързо или старателно изписани.Това бяха нейните мисли,желания,нейния свят.Изливаше душата си ,те бяха нейните сълзи,нейната скрита утеха.Отвори едно от листчетата,прочете го бавно и се усмихна,ах този вятър в ушите,който все ми говори.Почти на глас изрече.
-Ветре върви си,аз искам истински свят.Стигат ми вече мечтите,не да летя,а да живея.
Тръсна глава и затвори хартиения плик,а после го постави на дъното на големия сак.Беше доволна,че успя да събере почти всичко в него.Погледна навън,но не видя колата.Радо все още не бе се прибрал.Мими ...