19 feb 2023, 8:09

Външен вид

  Prosa » Relatos
744 0 0
1 мин за четене



    Имаше хора, които не казваха нищо на Павел по отношение на външния му вид. Те го приемаха както и да бе облечен. Може би премълчаваха, за да не го обидят. Но имаше и такива, които му се подиграваха директно в очите. Той мълчеше. Не отговаряше на напрадките. Но не беше чак такъв темерут, че да не се засягаше от подигравките.
-Защо ми се смеят? - питаше се мъжът. - Такива са ми възможностите. Не, че не искам и аз да съм модерен. Когато се изтупвах преди имаше хора, които завиждаха. Или пък ме гледаха не с добри очи, защото си мислеха, че съм над тях. Сега пък като съм със стари дрехи ми се подиграват. Тяхна си работа, аз си имам свой път.
Павел мислеше за това, на което се бе отдал. Не го вълнуваше материалното. Интересуваше се от него до това да си осигури храна и да си плаща сметките. Нямаше амбициите да показва на другите, че е нещо повече от тях. Той познаваше хора, които му се присмиваха на обувките, а всъщност не са си уредили своите проблеми. Избиват може би комплекси. Павел често се смееше на суетата на хората. Питаше се, защо им бе нужна? Не можеше да си отговори. За него не външният вид бе важен. А това, което може да докосне някого.

Явор Перфанов
18.02.2023 г.
Г. Оряховица

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Явор Перфанов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...