Имаше хора, които не казваха нищо на Павел по отношение на външния му вид. Те го приемаха както и да бе облечен. Може би премълчаваха, за да не го обидят. Но имаше и такива, които му се подиграваха директно в очите. Той мълчеше. Не отговаряше на напрадките. Но не беше чак такъв темерут, че да не се засягаше от подигравките.
-Защо ми се смеят? - питаше се мъжът. - Такива са ми възможностите. Не, че не искам и аз да съм модерен. Когато се изтупвах преди имаше хора, които завиждаха. Или пък ме гледаха не с добри очи, защото си мислеха, че съм над тях. Сега пък като съм със стари дрехи ми се подиграват. Тяхна си работа, аз си имам свой път.
Павел мислеше за това, на което се бе отдал. Не го вълнуваше материалното. Интересуваше се от него до това да си осигури храна и да си плаща сметките. Нямаше амбициите да показва на другите, че е нещо повече от тях. Той познаваше хора, които му се присмиваха на обувките, а всъщност не са си уредили своите проблеми. Избиват може би комплекси. Павел често се смееше на суетата на хората. Питаше се, защо им бе нужна? Не можеше да си отговори. За него не външният вид бе важен. А това, което може да докосне някого.

Явор Перфанов
18.02.2023 г.
Г. Оряховица