Тими - пет годишно момченце, с бяла кожа и сини очи - стоеше на прозореца, отпуснал чело на стъклото. Гледаше към децата, играещи си на улицата; те скачаха, викаха, крещяха, смееха се, гонеха се, бутаха се. Чудеше се защо правят всичко това.
Майка му пък, минаваше старателно целия хол с прахосмукачката. Движеше се бавно на заден, а после и на преден ход; "ореше" дебелия персийски килим с четка в края на тръбата така старателно, сякаш го боядисваше с нея. Линийте бяха съвършено прави и не се застъпваха - сякаш тя виждаше "следата":)
- Махни се от прозореца де - каза тя на детето, когато четката стигна до краката му. - Не мога да мета.
Детето седна на фотьойла. "Виуууууууу!" - се чуваше из цялата стая, бе запълнило всяка частичка от обема й. Покъртителният зациклящ звук на прахосмукачка, който ти действа ужасно, когато си на пет.
То запуши с длани ушите си, отпуши ги, запуши ги, отпуши ги -"виу...у...у...у....у..у.......у.....у.у.у.у.у.уууууу" - накъса се звукът. Детето обичаше да прави ...