Взирам се в твоите очи
виждам как там слънцето блести
виждам как твоят идеал
меко чергата си е настлал.
Ти си огънчето със собствен пламък
ти си този, които ме привлече.
И си онзи, които бързо ме отвлече
и в леглото си ме отсече...
Също си и този, които на две на три
мина покрай мен като локомотив
и бързо ме смени
с поредната със сини очи и руси коси.
Не каза дума, не изрече две
просто гордо отметна очи
и друга си заби...
А защо си толкоз коварен, жесток?
Без отговор на въпроса останах
без жар за нова любовна игра
бленувах за твоята снага,
а какво сега отново сам пак сама!
© Ребека Иванова Todos los derechos reservados