Въпрос без отговор!

Взирам се в твоите очи

виждам как там слънцето блести

виждам как твоят идеал

меко чергата си е настлал.

Ти си огънчето със собствен пламък

ти си този, които ме привлече.

И си онзи, които бързо ме отвлече

и в леглото си ме отсече...

Също си и този, които на две на три

мина покрай мен като локомотив

и бързо ме смени

с поредната със сини очи и руси коси.

Не каза дума, не изрече две

просто гордо отметна очи

и друга си заби...

А защо си толкоз коварен, жесток?

Без отговор на въпроса останах

без жар за нова любовна игра

бленувах за твоята снага,

а какво сега отново сам  пак сама!