Въпрос на вкус

                                                                         Въпрос на вкус

  В девети клас си имах приятел Боби от нашия клас. Той беше приятел на моето гадже Янис и аз го запознах с моята приятелка Жени. Така излизахме заедно и ни беше весело.  В девети клас ние с Жени изглеждахме много добре за годините си, защото четяхме списанията на майките си и полезните съвети прилагахме върху себе си. Така например в седми клас четохме, че за да нямаме бръчки около устата трябва да правиме следните упражнения: Да произнасяме по няколко пъти гласните О и И. Само дето не бяхме забелязали, че става въпрос за по-напреднала възраст. Но ние искахме да си изглеждаме от рано добре и... Лято е, жега, прозорците отворени и ние с нея в нас пред огледалото се цепиме та пушек се вдига.  Зад блока ни чуват приятелките ни и ни викат, ние се показваме на балкона и казваме, че имаме малко работа и ще слеземе по-късно, точно като дамите във списанието. „ Поне викайте по-леко, знаете ли къде се чувате?!" Стоиме още десет минути пред огледалото и установяваме, че упражненията имат ефект - никакви бръчки около устните ни не се забелязват. Оказа се много бързо въздействието и то в седми клас, просто да не повярваш. Какви чудеса стават. Значи, за да изглеждате добре почвайте от детската градина.

  И така в девети клас ние с Божидар, той е по-луд от мене, се сдушихме и по цяла нощ си говориме по телефона, глупости. Слушаме музика, хилиме се. Щуротии. Янис като ми се разсърди и като те се скарат с Жени, ние си препредаваме клюките. Не ни стига, че по цяла нощ се хилиме, ами и през деня сме заедно. Запознава ме с майка си и й казва: „Запознай се, това ми е първа братовчедка" .Жената шах , ама къде да ходи се запознаваме. По-щур от него не познавам. Отивам в тях на гости.

- Искаш ли кафе?

- Не.

- Поне малко?

- Не искам бе, Боби!

- Да ама аз съм ти направил.

- Пий си го сам.

- Да бе. Сега ще го прибера и другия път като дойдеш ще ти го стопля.

- Точно така ще стане и аз ще го изпия, нали?

  Да ама отивам другия път и той вади същата чаша покрита с парче вестник...

  Само че всеки път аз ходя у тях, а той  в нас нито веднъж. Ние бяхме се пристрастили един към друк като Куку и Пипи. Луда работа, страхотни приятели станахме. Трябва да ходиме някъде и аз, за да не ме чака го викам да дойде до нас. Влиза той и ме чака да се гримирам час - два и си говориме. Запознавам го с майка. Те си говорят докато се облека и излизаме. Вечерта майка ме пита:

• - Кое е това момче?
• - Боби, приятелче.
• - Много грозен, бе маме!

А, ма тя много ме нервира, как ще ми обижда приятелите. Викам си аз такъв номер ще ти извъртя маме, че...

       -      Маме, ние с него сме гаджета, защо не ти харесва?

На другия ден Боби пак е у нас и пак си говорят с мама, докато аз си сложа туш за мигли. На тази преклонна възраст трябва да се поддържаме да изглеждаме добре. После пак с него изчезваме на кафе или до Жени и Янис. Бяхме страхотна група! Вечерта майка ми казва:

• - Ма, маме, той Боби има много хубави очи!
• - Аз като ти казвам, ти не ми вярваш. Ние с него много се разбираме. Той ме уважава и даже си мечтаеме като завършиме да се ожениме. Мен никой не ме разбира така, както той.

След още няколко срещи мама каза:

• - Боби даже е симпатичен!
• - Маме, ние с него като се ожениме ти ще кажеш, че е дори красив.

Е, после и обясних, че ми е само приятел, но после не посмя за някой да каже, че е грозен, защото не знаеше какво мога да й сервирам. Та така по повод красотата. Лично аз питах дали съм хубава само татко, защото той ми отговаряше така:

       Ти приличаш на мен. А на мен мама ми е казвала, че гледа, гледа, но по-хубав от мене не вижда. А мама никога не ме е лъгала. Та така, ако питам мама, друго ще ми каже, затова не я питам. Тя би ми казала: „Въпрос на вкус. За едни може да си красива, за други гроз... Е как ли пък няма нея да я питам  Татко е прав, неговата майка не лъже, а мойта понякога послъгва, като в случая с Боби. Добре, че не приличам на мама. Татко е по-хубав от нея! Въпрос на вкус.