Възкръсналият спомен
Той стоеше в бара, пушеше бавно от хаванската пура и вече бе почти изцяло погълнат от облака ароматен дим. Това той правеше много често в последните години. Влизаше привечер в някой бар, сядаше в най-тъмния ъгъл, обвиваше се с ароматния тютюнев дим и наблюдаваше посетителите. Изведнъж дочу нечии леки по дървения под на заведението. Идваха откъм вратата, зад гърба му. Наближиха и вече можеше да види сянката й. Беше облечена спортно. Когато тя мина край него и той я погледна, се вцепени. С я видя. Беше като излязла из дълбините на миналото му - а то бе дълго. И бе същата. Както я помнеше. В бара влезе сама. Огледа се - като че ли чакаше някого - и седна на маса недалеч от одимения с ароматния хавански дим ъгъл.
Не, не бе възможно да е жива. С очите си бе видял как пламъците погълнаха тялото на Лиза след като инквизиторите в Новия свят я уличиха във вещерство.
Трябваше да завърже разговор. Тя вече бе извадила книга и четеше вглъбено. Близо минута не забеляза изправени ...