Възмездието за Ана

Беше четвъртък вечерта. Направих си пуканки и седнах пред телевизията. Беше любимото ми предаване за издирване на изчезнали хора... Когато започна предаването  водещата разказа за една жена, от другия край на страната, която била „зарязала“ децата и семейството си... Вече 10 месеца нямало нито вест нито кост от нея. Показаха снимката, на жената. Висока с тъмни дълги коси и кръгли очила... Викам си аз на кой ми прилича тази жена? По едно време започнаха да се обаждат хора от различни части на страната. И когато се обади един човек от нашия град и каза, че я вижда всеки ден на еди коя си улица. .изведнъж скочих. Та това беше Ана! Да това беше тя. Само ,дето си беше боядисала косата червена и не носеше очила. Обадих се на наша обща позната, но тя не беше сигурна дали е Ана. Изчаках до края на предаването, когато водещата съобщи, че жената е намерена и се намира в нашия град…                                                                                                        Ана ми отвори вратата. Беше по халат, рошава и със зачервени очи.                                                                     - Разбра, значи... влизай де - каза тя, но сълзите и не спряха да се стичат.                                                                - Ще си сипя и аз едно да ти правя компания - казах аз и взех шишето с уиски.                                                             Тя само кимна с глава и запали цигара.  Когато отпих споделих мълчанието и за минути. Какво може да е било това, да накара една майка да зареже децата и семейството си?                                                                             - Знаеш ли, бях щастливо омъжена. Обичах съпруга си повече от всичко на света. Родих му един син, след три години родих и дъщеря ни. Живеехме в наш собствен дом. Родителите ни бяха построили къща на два етажа. Единия за мен другия за сестра ми. Ние със сестра ми се обичахме много .Тя беше най-добрата ми приятелка. По някога се ядосвах, че беше слабостта на майка ми. Но с годините я превъзмогнах. Сестра ми, беше много по-различна от мен. Красива като ангел. С руси коси  и сини очи. А аз приличам на майка си. С тъмни очи и тъмни коси. Майка ми и сестра ми много ми помагаха в отглеждането на децата ми .Свекърва ми, ме мразеше. Бяхме в лоши отношения с нея. Била съм грозна. А тя искала да има красиви внуци. Не дойде нито веднъж да си види внучетата. Аз бях учителка, както разбра. Съпругът ми беше военен .Бяхме семейство за пример. Изведнъж мъжът ми започна да пие, ставаха ,често скандали в къщи. Сестра ми ,си беше намерила приятел и той от време на време спеше у нас. Един ден съпругът ми се сби със него. Не можех да си обясня поведението му. След което момчето повече никога не дойде. Сестра ми разбра, че е бременна и реши да запази детето. Казах и ,че ще си отгледаме заедно. Минаха три месеца. Беше един прекрасен майски ден. Бях тръгнала за училище, но се сетих, че забравих тетрадките на децата в къщи .Бях почти на половината път, но реших да се върна. Когато влезнах в къщи ,изведнъж чух неистови викове от спалнята.  Бутнах вратата видях как съпругът ми оправяше сестра ми…                                                                                   - Е, стига де-аз се задавих                                                                                                                                               - И знаеш ли  не стига, че ги хванах така – оказа се, че тя е бременна от него. Че винаги го била обичала …майка ми се качи защото чу скандала и от нея с учудване разбирам, че тя е знаела за всичко ,но си е мълчала. За капак ,сестра ми в истерията си ми казва, че свекърва ми я накарала ,да остави детето, защото искала красиво внуче и черешката на тортата беше майка ми ,която каза“ Е, нищо де какво толкова, ще си ги отгледате заедно децата ….. Тогава просто си взех чантата ,качих се в колата и заминах… без да знам за къде…                                                                                                                                                                                                  - Сега разбирам, защо водещата каза накрая, че истината е съвсем различна от представената история на роднините…                                                                                                                                                                   -Виждаш ли Ира, как собствените ти роднини могат да се окажат най-големите ти врагове .Знам какво ще ме попиташ, за децата. Да мъчно ми беше за тях  ,но преживях такъв шок, че в този момент ,единственото което исках е да се махна от тази къща. Не си мисли ,че не съм ходила да ги видя. Всяка седмица когато имам почивка ,къде мислиш, че ходя? За това си боядисах косата, сложих си лещи .Смених си начина на обличане. И името ми не е същото …                                                                                                                        Седнах до нея и я прегърнах. Тя се разплака .                                                                                                         -Не се притеснявай, сега вече ще можеш да си вземеш децата.                                                                                 -Да, водещата ми обеща да ми помогне …       Представяш ли си ,как ме представиха пред света .Една майка, която не се интересува от децата си…Станала и си тръгнала..                                                                              -О, да дори споменаха, нещо за друг мъж!                                                                                                                     - И всички съседи ,ме мислят за черната овца, без дори да подозират истината!                                                      -Да не ти пука .Те си мислеха ,че ще ти изкарат очите ,но ти изписаха веждите! Тази водеща има такива връзки ,че каквото и да правят ,децата ще си ги вземеш!                                                                                                       -Не ми пука Ира за съседите. Душата ми заболя от болест за която е причина роднинската злоба и завист .И тази болест не се лекува. Тя външно утихва, но вътрешно кърви . Не можеш да се примириш с мисълта ,че този нож е забит ,не от някой случен, не от съсед и приятел дори…а от собствената ти кръв…И повярвай ми, боли ,много боли.                                                                                                                                                 -Не се притеснявай, Господ  дава на всеки заслуженото.                                                                                Ана наведе глава ,отпи от чашата и каза:                                                                                                                            - Знаеш ли ,какво научих от водещата? Сестра ми я блъснала кола .Загубила е детето си е останала инвалид за винаги..  Човекът е странно същество. Той казва ,че вярва в Бога, но в същия момент е в противоречие с неговите закони .