Беше четвъртък вечерта. Направих си пуканки и седнах пред телевизията. Беше любимото ми предаване за издирване на изчезнали хора... Когато започна предаването водещата разказа за една жена, от другия край на страната, която била „зарязала“ децата и семейството си... Вече 10 месеца нямало нито вест нито кост от нея. Показаха снимката, на жената. Висока с тъмни дълги коси и кръгли очила... Викам си аз на кой ми прилича тази жена? По едно време започнаха да се обаждат хора от различни части на страната. И когато се обади един човек от нашия град и каза, че я вижда всеки ден на еди коя си улица. .изведнъж скочих. Та това беше Ана! Да това беше тя. Само ,дето си беше боядисала косата червена и не носеше очила. Обадих се на наша обща позната, но тя не беше сигурна дали е Ана. Изчаках до края на предаването, когато водещата съобщи, че жената е намерена и се намира в нашия град… Ана ми отвори вратата. Беше по халат, рошава и със зачервени очи. - Разбра, значи... влизай де - каза тя, но сълзите ...