ВЪЗПИТАНИЕ НА ТИНЕЙДЖЪР ПРЕЗ 70-те И СЛЕД ТОВА
Седя на терасата и чакам Васко да се появи на съседната, за да ми разкаже как е продължило събирането у Ачо снощи, защото аз си тръгнах в 10 часа. Даже преди Пепеляшка. Но татко не позволява повече. Казва, че тъй като съм още ученичка, ми е рано за повече. Затова чакам Васко. Той ми е съученик и живеем врата до врата и тераса до тераса, откакто се помним. Той пък е влюбен в Марина откакто го помня. Още от детската градина. Откакто го помня, очите му я следват навсякъде, като залепнали за нея. Обикновено с него ходим на събиранията заедно и си тръгваме заедно, защото татко му има доверие, по-точно има доверие на възпитателните методи на баща му. Но снощи аз си тръгнах, а той остана след мене. Сега го чакам, за да ми разкаже края на джамбурето. Юни е, края на учебната година, трябва да се поправят грешки, допуснати през срока и аз премятам отрано физиката на терасата, като се опитвам да я изнасиля. Но тя така или иначе не ми се отдава. Инати се.
В това време откъм отворената врата на хола на Васкови се чува "разговор" на високо равнище.
- Значи така, а? - крещи гласът на чичо Пешо, бащата на Васко.
И се чува: пляс! Познато, чувала съм го и друг път. Това е звукът от срещата на ръката на чичо Пешо с бузата на Васко.
- Не те е срам!!!
Отново: пляс!
Васко както винаги се държи достойно. Никакъв стон.
Отново: пляс! И пак мълчание.
Следва топуркане, после се чува звук на удар, падане на нещо и счупено стъкло. Вероятно Васко се е опитал да избяга от ръката на чичо Пешо, но затова пък крака му е успял да го достигне и с яростен глас, възмутеният родител изкрещява цялата си болка:
И аз, и половината квартал разбрахме изведнъж как е завършил купона у Ачо. Малката Лили, сестра ми, която е с 9 години по-малка, застава до мене и пита уплашено:
Боже, тези деца!!!
- Не зная, Лили, но когато разбера, ще ти кажа.
Още следобед разбирам. Васко, със синявица под едното око ми разказа, че когато другите си тръгнали, те с Марина се усамотили в една от спалните на големия апартамент на Ачо, чиито родители бяха в чужбина. Тогава баба му, заточена от Ачо в най-отдалечената стая, за да не пречи на компанията, решила, че всичко е приключило и под напора на естествените си потребности се завтекла към онова място, за да освободи дълго задържаната течност в мехура си. Но вместо да влезе в тоалетната, случайно, погрешно или нарочно, отворила съседната врата. Светнала лампата и видяла Васко и Марина, които се натискали на леглото. Последвал силен вик на ужас и влюбените били разкрити и позорно изгонени. Съответно на другия ден чичо Пешо бил извикан и порицан заради поведението на пропадналия си син.
След време Васко и Марина се ожениха. Родиха им се две хубави момиченца. Посещавах често сестра си, която беше останала да живее в апартамента на родителите ни. При едно от посещенията си през юни, излязла на терасата, чух през отворената врата Васил, който на висок глас възпитаваше една от дъщерите си:
Спомних си за случката от преди години и ми стана весело. Всъщност във всички времена и родители и деца правят все едно и също - децата допускат грешките на родителите си, откривайки света, те пък се опитват да ги спрат, за да им спестят неприятностите. За съжаление, почти винаги безуспешно. А може би за радост, защото иначе светът би станал много скучен.
© Даша Todos los derechos reservados