ВЪЗПИТАНИЕ НА ТИНЕЙДЖЪР ПРЕЗ 70-те И СЛЕД ТОВА

          Седя на терасата и чакам Васко да се появи на съседната, за да ми разкаже как е продължило събирането у Ачо снощи, защото аз си тръгнах в 10 часа. Даже преди Пепеляшка. Но татко не позволява повече. Казва, че тъй като съм още ученичка, ми е рано за повече. Затова чакам Васко. Той ми е съученик и живеем врата до врата и тераса до тераса, откакто се помним. Той пък е влюбен в Марина откакто го помня. Още от детската градина. Откакто го помня, очите му я следват навсякъде, като залепнали за нея. Обикновено с него ходим на събиранията заедно и си тръгваме заедно, защото татко му има доверие, по-точно има доверие на възпитателните методи на баща му. Но снощи аз си тръгнах, а той остана след мене. Сега го чакам, за да ми разкаже края на джамбурето. Юни е, края на учебната година, трябва да се поправят грешки, допуснати през срока  и аз премятам отрано физиката на терасата, като се опитвам да я изнасиля. Но тя така или иначе не ми се отдава. Инати се.

          В това време откъм отворената врата на хола на Васкови се чува "разговор" на високо равнище.

          -    Значи така, а? - крещи гласът на чичо Пешо, бащата на Васко.

          И се чува: пляс!  Познато, чувала съм го и друг път. Това е звукът от срещата на ръката на чичо Пешо с бузата на Васко.

           -   Не те е срам!!!

          Отново: пляс!

          Васко както винаги се държи достойно. Никакъв стон.

• - Кога съм те учил така, бе серсем!!!

Отново: пляс! И пак мълчание.

• - Не те е срам!!! - гласът на чичо Пешо се задавя от сълзи на срам и възмущение от провала на възпитателните му методи.

         Следва топуркане, после се чува звук на удар, падане на нещо и счупено стъкло. Вероятно Васко се е опитал да избяга от ръката на чичо Пешо, но затова пък крака му е успял да го достигне и с  яростен глас, възмутеният родител изкрещява цялата си болка:

• - На хората децата?!... А?!... Ще ги ебеш???!!!

          И аз, и половината квартал разбрахме изведнъж как е завършил купона у Ачо. Малката Лили, сестра ми, която е с 9 години по-малка, застава до мене и пита уплашено:

• - Како, какво е това "ебеш"? Какво е направил бате Васко?

          Боже, тези деца!!!

          -  Не зная, Лили, но когато разбера, ще ти кажа.

          Още следобед разбирам. Васко, със синявица под едното око ми разказа, че когато другите си тръгнали, те с Марина се усамотили в една от спалните на големия апартамент на Ачо, чиито родители бяха в чужбина. Тогава баба му, заточена от Ачо в най-отдалечената стая, за да не пречи на компанията, решила, че всичко е приключило и под напора на естествените си потребности се завтекла към онова място, за да освободи дълго задържаната течност в мехура си. Но вместо да влезе в тоалетната, случайно, погрешно или нарочно, отворила съседната врата. Светнала лампата и видяла Васко и Марина, които се натискали на леглото. Последвал силен вик на ужас и влюбените били разкрити и позорно изгонени. Съответно на другия ден чичо Пешо бил извикан и порицан заради поведението на пропадналия си син.

          След време Васко и Марина се ожениха. Родиха им се две хубави момиченца. Посещавах често сестра си, която беше останала да живее в апартамента на родителите ни. При едно от посещенията си през юни, излязла на терасата, чух през отворената врата Васил, който на висок глас възпитаваше една от дъщерите си:

• - Тези не ми ги разправяй ти на мене! Купон... Аз зная много добре какви ги вършат ония пъпчиви пубери на тези купони... Серсемите му със серсеми!

        
           Спомних си за случката от преди години и ми стана весело. Всъщност във всички времена и родители и деца правят все едно и също - децата допускат грешките на родителите си, откривайки света, те пък се опитват да ги спрат, за да им спестят неприятностите. За съжаление, почти винаги безуспешно. А може би за радост, защото иначе светът би станал много скучен.