След нелепата смъртта на Динко направиха разместване в графика.

От утре с Янка ще бъда в маркшайдерско бюро.

Обикновено стажът в бюрото преминаваше в администрацията.

Днес, обаче,  трябваше да се замерва изработеното пространство…

Въз основа на данните се формира заплащането на миньорите.

                                                               *

Нарамих бусулята и заедно с Ферад се спуснахме до хоризонт 400.

Ферад беше завършил преди време нашия техникум.

Аз ще опъвам рулетката, а Янка държи жалона.

Според Правилника 5 м. от забоя винаги остават неукрепени.

Невъзможно е крепежът да върви непосредствено с взривните работи .

Миньорите работят под неукрепения свод на забоя…

                                                              *

Миньорите прекратиха пробивните работи.

Отдръпнаха се и седнаха да починат.

Ферад разположи прибора на точката на последното замерване.

Тръгнах с рулетката към забоя, където Янка държеше жалона.

После Ферад ме извика да застана на бусулята, а той отиди при Янка.

Нещо трябваше сам да уточни на забоя.

Вървях към триножката, когато грохот ме обърна кръгом...

Пред мен кълбо бял прах и скална маса…

Някъде там, под камъните, бяха Янка и Ферад…

Спуснахме се с двамата миньори да разчистваме…

И за миг не помислихме, че обрушването може да продължи…

Чувахме стоновете на Ферад - значи е жив…

А Янка?...

Двамата миньори с железни лостове разместваха по-големите отломъци.

Аз разчиствах по-дребните камъни…

Всичко, което ми се случи последните дни, е някакъв зловещ кошмар!

Пред очите ми загинаха няколко човека, и аз все още съм жив…

Измъкнахме Янка - никакви признаци на живот…

След минута, целия в кървища, изтеглихме Ферад…

Краката му бяха натрошени…

Виеше от болки, но беше жив…

Янка нямаше и следа от нараняване, но беше безжизнена.

Миньорите се суетяха как да сигнализират на Спасителна служба!

Проверих пулса ù.

Беше мъртва…

При аутопсията констатираха, че смъртта е настъпила от удара в тила.

При падането назад се е ударя в желязната решетка на оточна шахта!

                                                           *

Докато чакахме пред болницата в Мадан, през час тичахме до пощата!

Трябваше да съобщим на семейството ù…

Пращахме телеграма след телеграма до Гоце Делчев.

Чудехме се, как да съобщим ужасната вест…

Започнахме с „Янка зле със здравето!”

След малко „Лекарите казват заболяването сериозно!”

На третата телеграма изплюхме камъчето…

Управата на рудника разреши транспорт.

Който желаеше, може да придружи Янка.

Тръгнахме всички…

                                                               *

Беше краят на март и нощта беше студена.

Пътувахме със същия открит камион.

Прекосихме Родопа и Пирин, през Юндола, за една нощ…

Ковчегът до нас, ние прави до него…

Сутринта в 5 часа влязохме в града.

Нямаше кого да попитаме къде се намира Стамболийски 8!

Камионът се движеше напосоки…

Чудехме се какво да правим!

По едно време чухме виещи женски глас…

Спогледахме се и заудряхме по кабината на шофьора.

Не бяхме сбъркали - беше домът на Янка…

                                                               *

Погребението беше след обяд.

Целият ден не спря да вали - и природата плачеше…

Следващата нощ пътувахме обратно.

                                                              *

Пристигнахме призори.

Събрахме си куфарчетата…

Бяхме решили: напускаме техникума по минно дело!