Янка
След нелепата смъртта на Динко направиха разместване в графика.
От утре с Янка ще бъда в маркшайдерско бюро.
Обикновено стажът в бюрото преминаваше в администрацията.
Днес, обаче, трябваше да се замерва изработеното пространство…
Въз основа на данните се формира заплащането на миньорите.
*
Нарамих бусулята и заедно с Ферад се спуснахме до хоризонт 400.
Ферад беше завършил преди време нашия техникум.
Аз ще опъвам рулетката, а Янка държи жалона.
Според Правилника 5 м. от забоя винаги остават неукрепени.
Невъзможно е крепежът да върви непосредствено с взривните работи .
Миньорите работят под неукрепения свод на забоя…
*
Миньорите прекратиха пробивните работи.
Отдръпнаха се и седнаха да починат.
Ферад разположи прибора на точката на последното замерване.
Тръгнах с рулетката към забоя, където Янка държеше жалона.
После Ферад ме извика да застана на бусулята, а той отиди при Янка.
Нещо трябваше сам да уточни на забоя.
Вървях към триножката, когато грохот ме обърна кръгом...
Пред мен кълбо бял прах и скална маса…
Някъде там, под камъните, бяха Янка и Ферад…
Спуснахме се с двамата миньори да разчистваме…
И за миг не помислихме, че обрушването може да продължи…
Чувахме стоновете на Ферад - значи е жив…
А Янка?...
Двамата миньори с железни лостове разместваха по-големите отломъци.
Аз разчиствах по-дребните камъни…
Всичко, което ми се случи последните дни, е някакъв зловещ кошмар!
Пред очите ми загинаха няколко човека, и аз все още съм жив…
Измъкнахме Янка - никакви признаци на живот…
След минута, целия в кървища, изтеглихме Ферад…
Краката му бяха натрошени…
Виеше от болки, но беше жив…
Янка нямаше и следа от нараняване, но беше безжизнена.
Миньорите се суетяха как да сигнализират на Спасителна служба!
Проверих пулса ù.
Беше мъртва…
При аутопсията констатираха, че смъртта е настъпила от удара в тила.
При падането назад се е ударя в желязната решетка на оточна шахта!
*
Докато чакахме пред болницата в Мадан, през час тичахме до пощата!
Трябваше да съобщим на семейството ù…
Пращахме телеграма след телеграма до Гоце Делчев.
Чудехме се, как да съобщим ужасната вест…
Започнахме с „Янка зле със здравето!”
След малко „Лекарите казват заболяването сериозно!”
На третата телеграма изплюхме камъчето…
Управата на рудника разреши транспорт.
Който желаеше, може да придружи Янка.
Тръгнахме всички…
*
Беше краят на март и нощта беше студена.
Пътувахме със същия открит камион.
Прекосихме Родопа и Пирин, през Юндола, за една нощ…
Ковчегът до нас, ние прави до него…
Сутринта в 5 часа влязохме в града.
Нямаше кого да попитаме къде се намира Стамболийски 8!
Камионът се движеше напосоки…
Чудехме се какво да правим!
По едно време чухме виещи женски глас…
Спогледахме се и заудряхме по кабината на шофьора.
Не бяхме сбъркали - беше домът на Янка…
*
Погребението беше след обяд.
Целият ден не спря да вали - и природата плачеше…
Следващата нощ пътувахме обратно.
*
Пристигнахме призори.
Събрахме си куфарчетата…
Бяхме решили: напускаме техникума по минно дело!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Тенев Всички права запазени
