Валерия не знаеше за красотата на леда. Тя единствено бе чувала как хората му са се радвали по безброй разнообразни начини. И сега тя гледаше жадно картината на стената в музея. Как й се прииска всичко да е така истинско, да избяга от реалността и да скочи в снежната картина и тя да я покори, да я затрупа с цялата си бяла същност. Но нямаше как...
Групата потегли към следващата зала с картини. Лувърът бе огромен, а Валерия чувстваше, че нещо я стиска в душата. Дали огромните зали и каменни стени не й говореха нещо. Тя сякаш чуваше гласовете на художниците, които с четките си са изписали душите си върху грубото платно. Не й ставаше ясно. Въртеше се в един страшен кръг, от който трудно можеше да се излезе. Тя направи опит да прочисти мисълта си и да слуша екскурзовода, но не успяваше...
Валерия се събуди, цялата обляна в пот. Какъв опасен кошмар бе сънувала. Не й се мислеше. Този сън се повтаряше в продължение на няколко седмици. Какво искаше да й покаже? Какво искаше тя да научи? Не мож ...