В края на града имаше голям красив парк - горите се редуваха с китни полянки, а те, изпращани от редица дървета, приключваха отново в гори. Паркът беше известен в цялата околност, затова през почивни дни се пълнеше с хора. Децата се гонеха по тревата на полянките, грижовните майки разхождаха вечно учудените си бебета по алеите.
- Живи да сме! - казваха бабите по пейките.
- Здрави да сме! - отговаряха дядовците.
Край най-зелената полянка в парка се издигаше двойка величави дъбове. Те имаха дебела и приятна сянка и всички ги предпочитаха за отмора. По клоните им се отбелязваше смяната на сезоните, а по стволовете - пътят на годините. Под дъбовата сянка хората оставяха най-прекрасните си спомени, а стеблата им пазеха неотменно техните истории. Далече от дъбовете, чак в другия край на поляната, се клатушкаше млада неукрепнала бреза. Тя беше нежна и красива, но ужасно самотна. Хората минаваха покрай нея, за да се скрият в сянката на дъбовете, а нейната корона се люшкаше на всички страни от ...