За или против домашния любимец – кучето
Преди повече от дванайсет-тринайсет години отидох с моя по-малък син на съботния пазар. Изведнъж той се загледа в един кашон с малки кутрета. Започна да ми се моли и плаче да му купя едно от тях. Аз, разбира се, му отказах, но от любезност поговорих с човека, който продаваше кученцата.
Разбрах, че са от рядката порода “бандог”. И моят поглед също се спря върху едно от кутретата. То беше с пясъчен цвят, с черна маска на малката тъпа муцунка, и да си призная, много красиво. Но хванах и издърпах детето встрани,и му обясних че няма да купуваме куче, че досега не сме имали и няма да имаме. По целия път до вкъщи синът ми плачеше… И така почти цялата седмица до другия пазарен ден.
Но нали съм майка и реших да се кача на колелото и да купя малкото кученце :) По пътя си казах, че ако е писано – това куче и стопанинът му ще са на същото място както предишния пазарен ден. Ако ли не, поне няма да ме гризе съвестта. И така, за моя радост, човекът беше там. Тогава имаше седем-осем кученца. Повечето от тях с тигров цвят. А сега в кашона бяха останали само две-три, като едното от тях беше това, което миналия път бяхме харесали.
В момента, когато го взех, усетих безкрайна радост, сякаш този малък сладур винаги ми е липсвал. С едната ръка карах колелото на връщане, а с другата го бях сгушила плътно до гърдите си. И така до нашата къща, до входната врата, където му казах:
– Брокс, това е твоят дом.
Името си дойде спонтанно, радостта беше огромна, децата шест години растяха с най-доброто, най-красивото и умно куче.
…
И до ден днешен, като гледам снимките на Брокс, който почина, сърцето ми се къса от тъга. Всички вкъщи тъгувахме за него, сякаш е човек. Никога до тогава не бях виждал моя съпруг да плаче със сълзи, както при загубата на прекрасния ни другар. Дни наред плачеше и ретината на окото му се разлепи, последва операция. Дните се изнизваха, но мъката не стихваше. Тогава реших да си купим ново куче, за да може Сашко отново да се привърже към една малка бебешка кучешка душица. С голяма радост купихме Дек на трийсет и девет дни. Но допуснахме огромна грешка – смятахме, че след като Брокс беше много умен и кротък, така ще е и с второто ни куче. Дек е кръстоска от Кавказка и Каракачанска овчарка. С буен нрав, постоянно лаеше, когато порасна, не искаше да живее на етажа, а навън, на двора.
На няколко пъти бягаше и нападаше деца. Вързахме го, за да не създава проблеми, разбрах, че никога няма да може да замести празнотата от загубата на Брокс.
Докато един ден нападна и нашия син. Понеже беше едро куче, беше съборил детето и го сдави по ръцете буквално пред очите ми. Докато го озаптя… Ужас! Нямам думи…
Последва вина, много въпроси и упреци. Моят съпруг и аз бяхме шокирани от случилото се. Той взе решение веднага да го даде в приют за кучета. Знаехме, че ако до определено време никой не го вземе, ще го умъртвят. Последваха кошмарни дни, защото щеше да ни тежи цял живот на съвестта, сякаш сме убийци.
Отчаяна, преди да го заведе там, аз отидох в черквата, която винаги посещавам, особено когато имам нужда от съвет и помощ. Когато купих свещички, буквално ревнах на глас пред жената, която ги продава. Тя беше много интелигентна и добра. Когато изслуша това, което ми тежеше на душата, ми каза, че не е редно да го заведем там, а да му намерим добро място за пазач. Че това куче е създадено, за да пази и неговата агресия е нормална за породата. А ако искаме да си имаме вътрешно куче – компаньон – да си вземем кокерче.
Така и направихме, намерихме нов дом на Дек, на един обект за вторични суровини. Посещавахме го отвреме-навреме, и когато ни виждаше през оградата, не лаеше, не ни беше забравил… Беше по-спокоен, и – предполагам – малко по-малко агресивен. След време разбрахме че е нападнал някакъв работник там. Новите му стопани точно такова куче искаха :)
И пак старата песен на нов глас. Сашко ми каза:
– Мимио, сега на кой ще даваме кокалчета, ние не можем без куче… :(
Заглеждахме се по други кучета и давахме храна на уличните, и онази позната празнота, онзи спомен за Брокс, доброто и умно и красиво куче, което ни подари безброй щастливи дни и много приятни емоции.
Ние с моя съпруг имаме различни хобита, противоположни характери сме. Но и двамата се радваме, когато си вземем мъничка кучешка душица, двамата се грижим за кутрето, къпем го, създаваме му нови навици и се наслаждаваме на разходките ни с него.
…
Децата са пораснали, вече са мъже и си спят по своите стаи, а ние? Ние сега си имаме една глезанка, която си спи с нас, която ни подарява всеки час и минута, всекидневно, преданост, щастие и толкова красиви емоции Докато съм жива на този свят, ще имам кокер, само този, който обича животните, само той може да се наслаждава на приятелството между човек и куче. Само че трябва да знаем за какво ни трябва – за компания или за пазач. Дали ще е ловно куче, или просто така – за радост. За да можем, когато се приберем вкъщи, четири лапи да се качат по нас и то да ни се радва искрено.
Никой от нас, хората, не може да скрие своята същност от тези добри приятели. Те винаги долавят нашите настроения и чувства. Често стоят до краката ни и ни следят с поглед. Има много случаи, когато куче е спасило стопанин или друг член от семейството, има кучета-водачи на слепи хора, компаньони на самотни нещастни хора. Да не говоря, че са и лечители – като лекуват депресията ни. Преди да имаме кучета, аз се възмущавах от думите на моята комшийка, която казваше на своето коли думите “ела при мама”. Смятах думата мама за свята, и че така се скверни.
Но през тези 12-13 години и ние често ги използваме. Иди при мама – и Чери идва при мен и се сгушва, и обратното: иди при тати, и тя на мига вече е в скута на моя съпруг. Обичта е взаимна, всеотдайна, безгранична. Чери е нашето черно бижу, не случайно има бяло сърце на гърдите.
Знаем, че тази тема с кучетата е противоречива, и че всеки от нас има право на мнение. Никой не бива да налага своето мнение над мнението на другите. Както е при хората, така е и при кучетата. Има добри и не толкова добри хора, има добри и агресивни кучета. Важно е да има взаимна обич, привързаност и прекрасни мигове. Някой казват с присмех “кучкар” или “кучкарка”… “Нямат ли си деца, та се излагат, финансова криза е, а купуват гранули и така нататък, вместо да гледат остарелите си близки…”
Но аз бих поспорила с тях – който има слабост към домашните любимци, дори да няма прилични доходи за луксозна кучешка храна, пак ще раздели своя обяд, та дори и залчето от устата си. И защо едното да пречи на другото, всеки от нас може да си разпредели времето за всички, и за деца, родители, работа и разходки. Не виждам нищо лошо в това.
А че някой е бил нападнат от куче, особено улично, напълно съм съгласна, че е нередно, ужасно лошо. Да не забравяме, че често и домашни кучета нападат невинни хора. Навсякъде, независимо от какво естество, нас ни грози опасност! Винаги има виновни и потърпевши. И аз се страхувам да се прибирам сама вкъщи по тъмно, за да не бъда нападната от агресивни кучета… няма оправия, държавата е безсилна, за да се справи с този проблем. Същото е и с хората, препълнените затвори, педофилите, наркоманите, психично болните – нима те не могат да ни навредят?
Никой от нас не е застрахован. Но ще посмее ли някой от тях да ме нападне, ако до мен е кучето на Росето (Караман) ?
Съмнявам се :)
Важна е топлинката, близостта и доверието… Присъствието ни и съжителството с нашия любимец.
23.03.2010г.
© Маргарита Георгиева Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Аз съм ЗА!
Ние също си имаме домашен любимец, имаме кученце Шар-пей,
което е много кротко и добричко, когато отидем на разходка,
децата от квартала го галят и никога, никога нашият Монти не е
нападнал някого и не хапе! Нашият Монти е като част от
семейството и всички много го обичаме. След разходка винаги му
мием лапичките, след като се нахрани го бършем, изобщо все едно
е дете, много ни радва и ни развеселява.
Прекрасно е, Марги, че си написала този разказ!
ПОЗДРАВЯВАМ ТЕ! (6++) -
Имаш талант Марче!!!!
-
Иаз си имах кученце, една красива медно-червена булонка,беше добра и любвеобилна и много я обичахме всички,но се разболя от рак,и мъките и бяха ужасни,умря във страшни мъки които преживях заедно със нея и когато умря,си мислех че и аз ще я последвам. И от тогава не мога дори да помисля да си взема друго куче защото ме е страх отново да преживея такава трагедия. Обичам животните и не се боя от кучета защото никога не са ме нападали, а напротив дори непознати кучета като им се обадя стават дружелюбни и ми се струва че кучетата нападат хората които не ги обичат. А разказат ти Марче е много хубав и поучителен и ме провокира да напиша за моята Бети.
-
Уф, мамо... какви спомени провокира в мен, помня как Дек нападна ония деца, и брат ми... Но има и добри кучета, например наща сладурка Чери, тя не би нападнала и котка Много готин разказ, разсмя ме и ме разчувства. Ми такъв добър човек като тебе с такава добра душа не може да не се грижи за някоя животинка
-
Аз съм ЗА.
Но...
Да чуем и мнението - За или ПРОТИВ детето...
Проблемът на всяка теза е, че винаги има ЗА и ПРОТИВ и никога нещо категорично...
Обичайте животните, но не забравяйте, че сме хора. -
"Важна е топлинката, близостта и доверието…"
Да!
Разбира се, със съответните грижи и абсолютно задължителни манипулации. -
И аз имам една красавица Лори-йоркширско териерче.
Тя е моята сбъдната мечта.Света, който ми даде не може да се опише с думи! -
И аз съм "За" - стига наистина да е любимец...а не просто модно увлечение - със съответните грижи, любов и отговорност!
И с глоби!
А за кокера - много си права!!!
Поздрави -
Ако един път нахраниш едно куче – десет пъти ще дойде с теб, без да му даваш нищо, а на един човек десет пъти да му помогнеш и един път да не му свършиш работа – той ще се обърне, и ще ти бъде цял живот враг.
ПРЕГРЪДКА ОТ РЕКС И МЕН!!! -
Kатегорично "За". При 45 килограмова каракачанка, единствената ми грижа е да имам стена зад гърба си, когато се връщам в къщи, за да поема радостта й... хахаха
Поздрав! -
!!!"Бандог" - това куче е огромно, нужни са му поне 30 кв.м. да се разхожда!!! Имате ли доверие на куче???
-
"ЗА" с две ръце!
Приеми поздрав от мен и моята Чери! -
Твърдо съм "ЗА",имам си една Джина у дома,не мога да си представя живота без нея,въпреки че е мноооого палава ( не хапе и не напада хора,но много бели прави
).Радвам се,че не сте дали Дек в приют за кучета.Въпреки,че е бил буен и той е живо същество,а и с тази кръстоска от породи става само за пазач,не и за дом.любимец...Наистина е хубаво,когато има някое животинче,за което да се грижиш,приятно е и калява характера на човек,когато привикне,че има отговорност за любимеца си -
За! Поздрав, Марго!
-
"За", разбира се, от моя страна. аз лично имам две кучета, а скоро из къщи ще щъкнат и още няколко на брой (неизвестен засега), но това не означава, че пренебрегвам и останалите от моето семейство. просто това е друга любов, различна, както е различна към отделните хора в живота ни - родители, съпрузи, деца, внуци, приятели и т.н. против съм агресивните кучета, но агресивните кучета се създават от агресивни стопани, т.е. - от нас.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Казват, че кучето е първи приятел на човека, а дали обратното е валидно...
Справка филма-"Eight Below" "8 под нулата" има върху какво да се замисли човек..
Поздравления за написаното!
Останете със здраве!