Преди повече от дванайсет-тринайсет години отидох с моя по-малък син на съботния пазар. Изведнъж той се загледа в един кашон с малки кутрета. Започна да ми се моли и плаче да му купя едно от тях. Аз, разбира се, му отказах, но от любезност поговорих с човека, който продаваше кученцата.
Разбрах, че са от рядката порода “бандог”. И моят поглед също се спря върху едно от кутретата. То беше с пясъчен цвят, с черна маска на малката тъпа муцунка, и да си призная, много красиво. Но хванах и издърпах детето встрани,и му обясних че няма да купуваме куче, че досега не сме имали и няма да имаме. По целия път до вкъщи синът ми плачеше… И така почти цялата седмица до другия пазарен ден.
Но нали съм майка и реших да се кача на колелото и да купя малкото кученце :) По пътя си казах, че ако е писано – това куче и стопанинът му ще са на същото място както предишния пазарен ден. Ако ли не, поне няма да ме гризе съвестта. И така, за моя радост, човекът беше там. Тогава имаше седем-осем кученца. Повечето ...