За кризата в Испания

                                      ЗА КРИЗАТА В ИСПАНИЯ

   Иска ми се, мили момчета и момичета тук, да ви напиша нещичко за така наречената КРИЗА, която ни сполетя в чуждата страна и ние се оклюмахме. Криза като криза! Я по-весело! Ми, че ние сме на ти с нея от толкова години! Горе главите! Ще я преглътнем с чаша студена вода!

   Ето как на някои места, където работя, почувствувах, че нещо става . Испанците не са свикнали на удари под кръста и ние трябва да им влезем в положението и с каквото можем да им помогнем да излязат от блатото, а после ще им търсим сметка!

   Отивам една сутрин на работа и, както обикновено, се оглеждам за бележка, оставена от сеньората. Намерих я написана на  много голям лист върху кутия за обувки:

   Елена, дължа ти 24 евро, но нямам, затова съм ти оставила тези нови обувки, които струват 25 евро. Мисля, че ще ти харесат. Не съм ги носила и са маркови!

   Смях се като луда и щях да умра от радост, защотомоите болни и изморени крачета никога не са мосили обувки от марка, а и бях на далавера с цяло евро!

   Взех лист и химикал и започнах отговора така:

   Мила ми Сусана,

   Безкрайно много се зарадвах на придобивката, но вчера си взех 2 чифта от китайците от по три евро и нямам нужда от повече!..Обадих се на хазяйката, да я попитам дали може да ми намали от наема25 евро, а аз да и занеса твоите обувки. Оказа се, че тя носи 35 номер, а тези са 38...

   Имам друго предложение-ако го приемеш, ще се разберем!

   Обувките няма да взема, но ако в замяна ми дадеш Фелипе, съм съгласна да ти работя без пари, дори като се върна от ваканцията! А него ще го заведа в България с мен, у дома, да се порадва на живота и свободата. Ще учи моите на испански и никой няма да му се кара! Ако се научи да ми подстригва райграса в градината и да ми кастри дърветата, ще го наемем като градинар, да ми поддържа двата декара градина и да ми чисти двата басейна. Ще диша чист въздух и яще му бутам по някоя пропина (бакшиш-исп), да се черпи с биричка и кафе. Накрая, като си оправим сметките, ще му платя в натура и от България ще се върне с няколко куфара дрехи и обувки, които пък моите са натрупали и не носят.

   Много те обичам. Целувки, Елена.

   Бога ми, написах го с много зор, но тя, между другото, носи майтап.

   (Фелипе е един лъчезарен испанец, но ми се струва, че нещо не може да намери общ език със Сусана и се възползува от всеки момент, за да си поговори с мен за моя дом и семейството ми.)

   Оставих листа върху кутията и се заех с гладенето. След време чух, че се отвори входната врата и, да си призная, ме хвана срам от това, което направих, но беше късно да притичам и да скъсам листа. Който и да беше влязъл, вече беше там , за да го прочете и...

   Чух силен смях  и разбрах, че пръв се е върнал съпругът Фелипе, който след минута се спря на вратата на стаята, в която гладех, с листа в едната ръка и с...един куфар в другата. Застана мирно, като войник и силно извика:

   -¡Trato-hecho! (речено-сторено-исп)

   Да се смееш ли, да ревеш ли...

   В друга къща пък, като им казах, че са ми повишили осигурителните вноски, които плащам сама, ми отговориха, че аз не знам какво е криза, щом в България имам къща с градина и нямам кредити. Аз преглътнах и даже се съгласих на това, че ми отпада полагащото ми се по закон допълнително годишно плащане, защото  храната на котките и кучетата също се е увеличила. Това ми каза в движение сеньората и грабна куфарчето за летището, за да посети Канада. Като се върна от там, си купи друг билет, за Йордания, а през януари пък, за празниците, беше в Турция.

   Друга сеньора, с която съм вече 9 години, много държеше на това, като мия пода, да сменям водата на по два пъти на стая. Аз го правех стриктно, защото тя не ходи на работа и след мен преглежда с лупа, даже усеща кога съм ливнала малко повече продукт за паркет. Преди време, обаче, застана пред мен като регулировчик на „Стоп“ и ме попита къде отивам. Отговорих и, че ще сменям водата, а тя отсече строго:

   -Криза има! С една кофа ще миеш пода на всички стаи! То..вече не е толкова мръсно!

   Съгласих се, разбира се! Щом има капитан, морякът мълчи. Пък... може и прахът да е в криза, знам ли?

   Свих рамене, радостна, че приключи влаченето на кофи. А сеньората, като видя, че водата е над половината на кофата, допълни нареждането:

   -И да намалиш разхода до минимум! Ясно? Вода, колкото да се намокри фрегоната!

   Пак се зарадвах, че ще пазя болния си кръст и ми беше драго на душата, че е дошла КРИЗАТА и ми е облекчила работата. Много скоро даже може да ми помогне да посъбера едно-друго и да зарадвам близките си в България, като заедно студуваме и мизеруваме!

   Но не си заслужава да страдаме заради една криза, я! Я  да погледнем по-ведро на нещата и да чакаме светлината в тунела!